— Полицията, милорд, и доктор Картрайт.
Лорд Кейтърам се разхождаше напред-назад из стаята и очевидно бе развълнуван.
— Е, най-сетне пристигнахте, инспекторе. Благодаря ви. Как сте, Картрайт? Тази работа е много досадна. Наистина много досадна.
Тъй като лорд Кейтърам през цялото време прокарваше нервно пръсти през косата си, тя в крайна сметка бе щръкнала като бодлите на таралеж. Външността на лорда съответстваше по-малко от всякога на представата за английски благородник.
— Къде е трупът? — попита делово лекарят. Лорд Кейтърам сякаш почувства облекчение, че най-после му задават въпрос.
— В заседателната зала, там, където го открихме. Не позволих да го пипат. Доколкото знам, се постъпва така.
— Да, милорд — рече инспекторът одобрително. Сетне извади бележник и молив.
— Кой откри трупа? Вие ли?
— Слава Богу, не — отвърна лордът. — Едва ли очаквате от мен да ставам в такъв странен час. Не, намерила го е една прислужница. Доколкото разбрах, се е разпищяла. Аз обаче не съм я чул. Дойдоха да ме събудят, станах разбира се, и слязох. Тогава видях тялото.
— И веднага познахте, че това е един от вашите гости?
— Точно така, инспекторе.
— Как се казва?
Този съвсем простичък въпрос сякаш обърка лорд Кейтърам. Той на два пъти отвори уста и пак я затвори. Накрая проговори с измъчен глас:
— Как да ви разбирам? Че искате да ви съобщя името му?
— Да, милорд.
— Ами… Казваше се… — Лорд Кейтърам огледа бавно стаята, сякаш очакваше отнейде вдъхновение. — Ако не се лъжа, се казваше… Да, княз Станислав.
Реакцията на Кейтърам бе толкова странна, че моливът на инспектора застина в ръката му и той погледна лорда. В този момент обаче стана нещо, от което смутеният домакин очевидно почувства облекчение.
Вратата се отвори и в стаята влезе една девойка. Бе висока, стройна и мургава, с привлекателно момчешко лице, на което бе изписана решителност. Това бе лейди Айлийн Брент, известна също като Бъндъл, най-голямата дъщеря на лорд Кейтърам. Поздрави присъстващите с кимване и се обърна към баща си:
— Открих го — заяви тя.
Инспекторът насмалко да остане с впечатлението, че младата дама вече е открила убиеца. Веднага обаче проумя, че тя е вложила съвсем друг смисъл в тези думи.
Лорд Кейтърам въздъхна облекчено.
— Браво! Какво ти каза?
— Че идва веднага. Заръча „да се съблюдава максимална дискретност“.
Баща й изпухтя раздразнено.
— Този идиотизъм е напълно в стила на Джордж Ломакс. Е, след като дойде, ще се отърва от цялата работа.
Явно бе ободрен.
— Значи убитият се е казвал княз Станислав? — попита лекарят.
Бащата и дъщерята се спогледаха и лордът отговори с достойнство:
— Да. Вече ви обясних.
— Попитах ви, защото преди малко ми се стори, че не сте съвсем убеден — поясни Картрайт.
В очите му се бе появило лукаво пламъче, ето защо лорд Кейтърам го погледна укорително.
— Ще ви отведа в заседателната зала — рече по-сопнато той.
Цялата група го последва, като в ариергарда остана инспекторът. Домакинът непрекъснато се озърташе, сякаш очакваше да открие някакви улики зад вратите или върху рамките на картините.
Лорд Кейтърам извади ключ от джоба си, отключи една от вратите и я отвори. Влязоха в просторно помещение с дъбова ламперия и три френски прозореца, гледащи към терасата. В стаята имаше голяма маса, много шкафове от дъб и няколко красиви стари стола. По стените имаше портрети на покойни представители на рода Кейтърам и на други хора.
В близост до лявата стена, някъде по средата между вратата и прозореца по гръб лежеше мъж с разперени ръце.
Доктор Картрайт коленичи до трупа. Инспекторът отиде при прозорците и ги огледа един по един. Средният бе затворен, но не и залостен. Отвън се виждаха стъпки, някои водеха към прозореца, други — в обратна посока.
— Ясно — рече инспекторът и кимна. — Би трябвало обаче да има следи от стъпки и в стаята. Щяха да личат върху този паркет.
— Нека ви обясня — намеси се Бъндъл. — Тази сутрин прислужницата излъскала половината под, преди да забележи тялото. Било е тъмно, когато е влязла. Започнала е да лъска откъм прозорците, сетне е дръпнала завесите и естествено, не е могла да забележи тялото от тази част на помещението, тъй като масата пречи. Видяла е трупа едва когато почти е налетяла на него.