— Това е Умника — извика Бъндъл.
Баща и дъщеря отидоха на прозореца и махнаха на пътника в току-що пристигналата кола.
— Насам, любезни друже! Насам! — извика лорд Кейтърам, преглъщайки огромно парче шунка.
Джордж обаче нямаше намерение да се катери през прозореца. Изчезна през предния вход и след малко се яви в трапезарията в компанията на Тредуел, който веднага се оттегли.
— Закуси с нас! — покани го лорд Кейтърам, докато му стискаше ръката. — Какво ще кажеш за едно бъбрече?
Джордж отхвърли с нетърпелив жест предложението.
— Каква ужасна трагедия! Наистина ужасна! Ужасна!
— Да де! Я хапни малко треска!
— Не, не! Всичко трябва да се потули! На всяка цена!
Както бе предсказала Бъндъл, Джордж започна да изнася лекции.
— Разбирам състоянието ти — рече съчувствено лорд Кейтърам. — Но защо да не хапнеш! Вземи си яйца с бекон или треска.
— Каква неочаквана спънка… Национално бедствие… Застрашени концесии…
— Успокой се и хапни! — пак подкани лорд Кейтърам. — Трябва да хапнеш, за да се съвземеш. Не искаш ли варени яйца? Ха, тук преди малко имаше варени яйца, къде се дянаха?
— Не ми се яде — каза Джордж. — Вече закусих, а и да не бях, пак нямаше да ям. Трябва да решим какво да правим. Съобщил ли си на някого?
— Знаем само ние с Бъндъл. И местната полиция. И Картрайт. И всички слуги, естествено.
Джордж изстена.
— Стегни се, драги приятелю — рече любезно лорд Кейтърам. — Ще ми се все пак да хапнеш нещо. Май не разбираш, че един мъртвец не може да се съживи. Мъртъвците ги погребват и така нататък. Неприятно е наистина, но какво да се прави!
Джордж изведнъж се успокои.
— Прав си, Кейтърам. Казваш, че си извикал местната полиция. Няма да ни свърши работа. Трябва ни Батъл6.
— „Сражение, гибел и внезапна смърт“ — изрецитира лорд Кейтърам с озадачено лице.
— Не ме разбра. Имам предвид старши инспектор Батъл от Скотланд Ярд. Изключително дискретен човек. Работихме заедно по онази тъжна афера за партийните пари.
— Каква афера? — попита лордът с известен интерес. Погледът на Джордж обаче се беше спрял на седналата на прозореца Бъндъл и тази гледка очевидно му напомни колко полезна е дискретността. Той се изправи.
— Да не губим време! Трябва незабавно да изпратя няколко телеграми.
— Ако ги напишеш, Бъндъл ще ги предаде по телефона.
Джордж извади автоматична писалка и започна да пише с невероятна скорост. Подаде първата телеграма на Бъндъл, която я прочете с голям интерес.
— Боже мой, що за име! — възкликна тя. — Барон кой?
— Барон Лолопретжизил. Бъндъл примига.
— Аз го разбрах, сега остава да го разберат и в пощата.
Джордж продължи да пише. Подаде трудовете си на Бъндъл и се обърна към стопанина.
— Най-доброто нещо, което би могъл да сториш, Кейтърам…
— Да? — реагира с отзивчивост лорд Кейтърам.
— Е да оставиш всичко в мои ръце.
— С удоволствие! — отвърна щастливо лорд Кейтърам. — И аз си мислех същото. Ще намериш полицаите и доктор Картрайт в заседателната зала. И трупът е там. Драги ми Ломакс, оставям имението в твои ръце. Прави каквото искаш.
— Благодаря ти — рече Джордж. — Ако ми се наложи да се допитам до теб за нещо…
Но лорд Кейтърам вече се бе измъкнал през вратата в дъното. Бъндъл бе наблюдавала това отстъпление с мрачна усмивка.
— Незабавно ще пратя телеграмите — каза тя. — Знаете ли как да стигнете до заседателната зала?
— Да, лейди Айлийн, благодаря ви. — Джордж бързо излезе от трапезарията.
Глава единадесета
Пристига старши инспектор Батъл
Лорд Кейтърам толкова не изгаряше от желание Джордж да се допитва до него, че цяла сутрин обикаля имението си. Единствено усещането за глад го върна в дома. Пък и той съобрази, че най-лошото сигурно вече е минало. Тихо се промъкна в замъка през малка странична врата. Оттам се шмугна бързо в убежището си. Беше му приятно, че е успял да влезе незабелязано, но се оказа, че греши. Наблюдателният Тредуел не пропускаше нищо. След малко се появи на вратата.
— Моля да ме извините, милорд…
— Какво има, Тредуел?
— Милорд, мистър Ломакс ви очаква в библиотеката. Помоли да ви предам веднага щом ви видя.