По този начин Тредуел деликатно намекна, че Кейтърам може сам да реши кога е бил видян. Лордът въздъхна и стана.
— Рано или късно ще се наложи да разговарям с него. В библиотеката е, казваш?
— Да, милорд.
Кейтърам пак изпъшка, прекоси просторния дом на своите прадеди и стигна вратата на библиотеката. Беше заключена. Докато натискаше бравата, някой отключи отвътре. Вратата се пооткрехна и през процепа лордът забеляза лицето на Джордж Ломакс, върху което се четеше подозрение.
Изражението му веднага се измени.
— А, Кейтърам, ти ли си? Влизай. Тъкмо се чудехме къде ли си се дянал.
Лордът смотолеви нещо за задълженията си като стопанин и влезе. Вътре имаше още двама души. Единият беше полковник Мелроуз, директор на полицията. Другият бе здраво скроен мъж на средна възраст с безлико лице, на което не бе изписано нищо.
— Старши инспектор Батъл пристигна преди половин час — поясни Джордж. — Вече разговаря с инспектор Баджуърти и доктор Картрайт. Иска да поговори и с нас.
Лорд Кейтърам поздрави Мелроуз и се запозна със старши инспектор Батъл, след което всички седнаха.
— Едва ли е необходимо да ви казвам, Батъл — рече Джордж, — че в този случай трябва да проявим максимална дискретност.
Старши инспекторът кимна безцеремонно, което допадна на Кейтърам.
— Разбирам ви, мистър Ломакс. Но пред нас не бива да премълчавате нищо. Доколкото разбрах, покойникът се е казвал княз Станислав. Или поне е бил представен с това име във вашия дом. Това истинското му име ли е?
— Не.
— А как всъщност се казва?
— Княз Михаил Херцословашки.
Очите на Батъл съвсем лекичко се разшириха. Други промени в изражението му нямаше.
— Ако позволите, ще задам един въпрос. Каква беше целта на неговото посещение? Просто светска визита ли беше?
— Не само. Имаше и друга цел, Батъл. Разбира се, всичко това трябва да си остане между нас.
— Да, да, мистър Ломакс.
— Полковник Мелроуз?
— Естествено.
— В такъв случай ще ви я съобщя. Княз Михаил дойде тук с единствената цел да разговаря с мистър Хърман Айзъкстейн. Трябваше да договорят отпускането на заем при определени условия.
— Какви?
— Не знам подробностите. Всъщност те не бяха и уточнени. По начало обаче според замисъла на срещата княз Михаил трябваше да поеме ангажимента, в случай че заеме престола, да предостави концесии за търсене и добив на нефт на някои компании, препоръчани от мистър Айзъкстейн. Британското правителство имаше готовност да подкрепи претенциите на княз Михаил за престола предвид ясно изразените му симпатии към Англия.
— Добре — рече старши инспектор Батъл. — Едва ли е нужно да научавам повече подробности. Княз Михаил се е нуждаел от пари, мистър Айзъкстейн — от нефт, а британското правителство е било готово да им кумува. Само един въпрос — някой друг домогвал ли се е до тези концесии?
— Подразбрах, че група американски финансисти са търсели контакти с Негово Височество.
— И е била пренебрегната, така ли?
Джордж обаче отказа да даде конкретен отговор.
— Повтарям, убежденията на княз Михаил бяха изцяло пробритански.
Старши инспектор Батъл не настоя.
— Лорд Кейтърам, ако съм разбрал добре, вчера се е случило следното: вие сте посрещнали княз Михаил в града и сте дошли тук заедно с него, князът е бил придружен от своя камердинер, херцословак на име Борис Анчуков, но неговият флигеладютант, капитан Андраши, е останал в Лондон. При пристигането си князът е заявил, че е много уморен, и се е оттеглил в покоите, предназначени за него. Там са му поднесли и вечерята и през това време той не се е срещнал с никого от другите гости. Така ли е?
— Точно така.
— Тази сутрин някъде към 7,45 една прислужница е открила тялото му. Доктор Картрайт е направил оглед на трупа и е установил, че смъртта е причинена от куршум, изстрелян от револвер. Не е бил открит никакъв револвер и никой в дома, изглежда, не е чул изстрела. От друга страна, при падането се е разбил ръчният часовник на жертвата и от застиналите му стрелки излиза, че престъплението е било извършено точно в дванайсет без петнайсет. Снощи в колко часа си легнахте?
— Легнахме си рано. Партито не потръгна, старши инспекторе. Трябва да сме се прибрали по стаите някъде около десет и половина.
— Благодаря ви. А сега, лорд Кейтърам, ми опишете всички хора, настанени в дома.