— Извинете, но останах с чувството, че убиецът е бил външен човек.
Старши инспектор Батъл се усмихна.
— Предполагам, че сте прав, така е. Нужно ми е обаче да знам кой е бил в дома. Разбирате, че това е обичайната процедура.
— Така. В замъка бяха княз Михаил и неговият камердинер. Както и мистър Хърман Айзъкстейн. За тях вече знаете. Освен това тук беше и мистър Евърсли…
— Работи в моя отдел — вметна снизходително Джордж.
— И е знаел истинската причина за гостуването на княза?
— Не бих казал — отвърна важно Джордж. — Безспорно се е досетил, че има нещо, но не прецених за необходимо да го посвещавам изцяло в начинанието.
— Ясно. Бихте ли продължили, лорд Кейтърам?
— Тук бе и мистър Хайръм Фиш.
— Кой е мистър Хайръм Фиш?
— Американец. Дойде с препоръчително писмо от мистър Лушиъс Гот. Нали сте чували за Лушиъс Гот?
Старши инспектор Батъл се усмихна — кой не бе чувал за мултимилионера Лушиъс Гот?
— Той гореше от желание да види моята колекция от първи издания. Колекцията на мистър Гот няма равна на себе си, но и аз разполагам с някои и други ценни неща. Мистър Фиш бе много ентусиазиран. Ломакс ме посъветва да докарам за уикенда още един-двама души, за да изглежда всичко по-естествено, така че си позволих да поканя мистър Фиш. Сред гостите други мъже няма. Колкото до дамите, дойде единствено мисис Ревъл. Сигурно е взела камериерката си или някоя прислужница. Освен това в замъка бяха дъщеря ми, децата, техните бавачки и гувернантки и цялата прислуга.
Лорд Кейтърам спря и си пое дъх.
— Благодаря ви — рече детективът, — такава е обичайната процедура в подобни случаи и трябваше да я спазя.
— Надявам се — започна тежко Джордж, — няма съмнения, че убиецът е влязъл през прозореца.
Батъл помълча, преди да отговори бавно.
— Имаше стъпки, водещи към прозореца, и стъпки в обратната посока. Снощи в 11,40 часа край парка е спряла кола. В дванайсет един младеж е пристигнал с кола в странноприемница „Веселите играчи на крикет“ и е наел стая. Оставил е обувките си пред вратата, за да бъдат почистени. Били са влажни и окаляни, сякаш е прекосявал високата трева на парка.
Джордж се наведе, заинтригуван.
— Не може ли обувките да се сравнят с отпечатъците от стъпки?
— Вече бе направено.
— Е?
— Съвпадат.
— Ясно! — извика Джордж. — Открихме убиеца. Този младеж — как всъщност се казва?
— В странноприемницата се е регистрирал като Антъни Кейд.
— Трябва незабавно да издирите и арестувате този Антъни Кейд.
— Не е необходимо да бъде издирван — рече старши инспектор Батъл.
— Защо?
— Защото още си е в странноприемницата.
— Какво?
— Любопитно, нали?
Полковник Мелроуз го погледна изпитателно.
— Какво искаш да кажеш, Батъл? Хайде, изплюй камъчето!
— Казвам просто, че е любопитно. Той би трябвало да побегне и да се укрие, но нито бяга, нито се укрива. Напротив, стои си мирно и ни дава възможност да съпоставяме обувките му с отпечатъците от стъпки.
— А ти какво мислиш?
— Там е работата, че не знам какво да мисля. Много неприятно състояние на ума.
— Смяташ ли… — започна полковник Мелроуз, но спря по средата на изречението, защото чу леко почукване на вратата.
Джордж се изправи и отиде при нея. Тредуел, вътрешно унизен, че му се налага да чука на вратите по такъв недостоен начин, застана пред тях в цялото си величие. Обърна се към господаря си:
— Моля да ме извините, милорд, но някакъв господин желае да ви види по важен и спешен въпрос. Доколкото разбрах, имало връзка с тазсутрешната трагедия.
— Как се казва? — попита ненадейно Батъл.
— Казва се Антъни Кейд, сър. Поясни ми обаче, че това име няма да говори нищо на никого.
Изглежда, че името обаче говореше нещо на четиримата мъже. И четиримата по различен начин дадоха израз на удивлението си.
Лорд Кейтърам се изкашля.
— Наистина започва да става забавно. Кажи му да влезе, Тредуел. Да дойде веднага.
Глава дванадесета
Антъни разказва своята история
— Мистър Антъни Кейд! — съобщи Тредуел.
— На сцената се появява подозрителният непознат от селската странноприемница — оповести Антъни.