Обърна се към лорд Кейтърам, проявявайки рядко срещан инстинкт. Междувременно направи характеристика и на останалите трима мъже. Номер едно — човекът от Скотланд Ярд. Номер две — местен сановник, по всяка вероятност старши полицейски чин. Номер три — измъчен господин в прединфарктно състояние, навярно свързан с правителството.
— Моля да бъда извинен — продължи Антъни, все още говорейки на лорд Кейтърам. — За това мое неочаквано посещение, де. Във „Веселото куче“, или както се казва местната ви кръчма, чух, че тук било станало убийство. Прецених, че може би ще успея да хвърля малко светлина върху него.
Миг-два никой не му отговори. Старши инспектор Батъл, защото беше човек с богат опит и знаеше, че е къде-къде по-умно да оставиш другите да говорят, особено когато не е необходимо да ги подканваш. Полковник Мелроуз, защото по начало не беше словоохотлив. Джордж, понеже бе свикнал въпросите да му се задават направо. Лорд Кейтърам просто не знаеше какво да каже. Но мълчанието на останалите трима, както и фактът, че новодошлият се обърна именно към него, в крайна сметка го накараха да реагира.
— Да, да, разбира се — рече нервно той. — Ъ-ъ… няма ли да седнете?
— Благодаря — каза Антъни.
Джордж шумно се изкашля.
— Какво имате предвид, като казвате, че можете да хвърлите светлина по въпроса?
— Искам да кажа — уточни Антъни, — че снощи към 11,45 часа си позволих да вляза в имението на лорд Кейтърам без негово разрешение, за което се надявам да бъда извинен, и чух изстрела. Мога поне да посоча часа, в който е било извършено престъплението.
Огледа и останалите трима присъстващи, като задържа най-дълго погледа си върху старши инспектор Батъл и оцени положително безстрастния му израз.
— Последното обаче едва ли е новост за вас — добави учтиво Антъни.
— Какво искате да кажете с това, мистър Кейд? — попита Батъл.
— Че тази сутрин си сложих обувки. Когато поисках да ми донесат ботите, не можах да ги получа. Бил се явил някакъв симпатичен млад полицай, който ги взел. Така че естествено направих връзката и побързах да дойда тук, та ако е възможно да снемете подозренията от мен.
— Постъпката ви издава здрав разум — рече с безцветен глас Батъл.
Антъни примига.
— Ценя вашата сдържаност, инспекторе. Нали сте инспектор?
Обади се лорд Кейтърам. Антъни бе започнал да му става симпатичен.
— Това е старши инспектор Батъл от Скотланд Ярд. Полковник Мелроуз е директор на полицията, а това е мистър Ломакс.
Антъни задържа погледа си върху Джордж.
— Мистър Джордж Ломакс ли?
— Да.
— Струва ми се, мистър Ломакс — каза младежът, — че вчера имах удоволствието да получа писмо от вас.
Джордж го погледна.
— Грешите — хладно възрази той.
Съжали, че я няма госпожица Оскар. Тя не само пишеше всичките му писма, но и помнеше до кого са адресирани и какво е съдържанието им. Един велик мъж като Джордж не можеше да си затлачва паметта с всякакви дреболии.
— Струва ми се, мистър Кейд — каза той, — че бяхте на път да ни обясните какво сте правили в имението снощи в 11,45 часа.
Тонът му обаче говореше друго: каквото и обяснение да ни дадеш, няма да ти повярваме.
— Наистина, мистър Кейд, какво правехте в имението? — попита лорд Кейтърам с жив интерес.
— Историята е твърде дълга — отвърна със съжаление Антъни и извади табакерата си. — Позволявате ли?
Лорд Кейтърам кимна утвърдително, Антъни запали цигара и се приготви за изпитанието.
Даваше си сметка за опасността, пред която бе изправен. За по-малко от двайсет и четири часа се бе замесил в две несвързани едно с друго престъпления. Действията му във връзка с първото не можеха да бъдат оправдани с нищо. Умишлено бе скрил един труп, с което по същество се бе опълчил срещу правосъдието. Във втория случай се бе оказал на мястото на престъплението точно в момента, когато то е било извършено. Едва ли един млад човек можеше да изпадне в по-окаяно положение.
„В Южна Америка тези работи не ги разбират“, рече си наум Антъни.
Вече бе решил какво ще прави. Щеше да каже истината. Е, тук-таме щеше да поизмени някоя дреболия, другаде щеше да премълчи нещо по-едро.
— Всичко започна преди около три седмици в Булавайо — започна той. — Мистър Ломакс знае, разбира се, къде се намира този преден пост на империята и така нататък. Там срещнах един свой приятел, казва се Джеймс Макграт.