— Придружен е от една дама, чието име снощи не успях да разбера — продължи американецът. — Възхитителна е. Наистина е възхитителна.
Лорд Кейтърам бе в компанията на Вирджиния Ревъл.
Антъни отдавна бе очаквал тази среща. Не знаеше как да реагира. Реши да остави инициативата в ръцете на Вирджиния. Макар и да бе убеден в нейното хладнокръвие, нямаше представа как ще се държи тя. Вирджиния не му остави много време за разсъждения.
— Та това е мистър Кейд! — каза тя, като му подаде двете си ръце. — Значи в края на краищата успяхте да дойдете.
— Драга ми мисис Ревъл, нямах представа, че мистър Кейд ви е приятел — рече лорд Кейтърам.
— Много стар приятел — уточни Вирджиния, дарявайки Антъни със закачлива усмивка. — Вчера неочаквано го срещнах в Лондон и му казах, че ще бъда тук.
Антъни побърза да й подаде информация.
— Обясних на мисис Ревъл, че съм принуден да отклоня вашата любезна покана, тъй като тя всъщност е предназначена за друг човек. Щеше да бъде много некрасиво да ви се натрапи един непознат.
— Всичко това вече приключи, любезни друже — отвърна лорд Кейтърам. — Ще наредя да донесат багажа ви от странноприемницата.
— Много мило от ваша страна, лорд Кейтърам, но…
— Глупости, разбира се, че ще останете в Чимнис. Това е ужасно място за нощувка, за „Веселите играчи на крикет“ ми е думата.
— Разбира се, че трябва да останете, мистър Кейд — повтори любезно и Вирджиния.
Антъни съобрази, че обстановката се е изменила. Вирджиния бе сторила твърде много за него. Вече нямаше да го приемат като непознат с неизяснено положение. Мисис Ревъл очевидно имаше в този дом авторитет и всеки, препоръчан от нея, се радваше на доверие. Сети се за пистолета на дървото в Бърнам Бийчъс и го напуши смях.
— Ще наредя да донесат вещите ви — каза лорд Кейтърам. — При тези обстоятелства едва ли е удобно да идем на лов. Жалко, но няма как. А и не знам какво, по дяволите, да правя с Айзъкстейн. Уф, всичко е толкова неприятно!
Потиснатият благородник въздъхна тежко.
— В такъв случай всичко е наред — рече Вирджиния. — Е, мистър Кейд, вече можете да бъдете полезен и като начало да ме придружите до езерото. Там е много спокойно, далеч е от всякакви престъпления. Горкият лорд Кейтърам, да търпи убийства в дома си! Джордж е виновен! Всъщност той организира приема.
— Уви, така е! — намеси се лорд Кейтърам. — Изобщо не биваше да го слушам.
Придаде си вида на силен човек, станал жертва на една — единствена слабост.
— Няма как да не го слушаш — възрази Вирджиния. — Вкопчва се в теб така, че няма мърдане. Мисля да изобретя подвижни ревери.
— Няма да е зле — подсмихна се домакинът. — Радвам се, че дойдохте, Кейд. Нуждая се от подкрепа.
— Безкрайно мил сте, лорд Кейтърам — отвърна Антъни. — Особено при положение че съм такъв съмнителен елемент. Но с престоя си тук улеснявам Батъл.
— В какъв смисъл, сър? — поинтересува се старши инспекторът.
— Няма да е така трудно да ме държите под око — поясни учтиво Антъни и от игривото пламъче, мярнало се за миг в очите на инспектора, разбра, че е улучил право в десетката.
Глава четиринадесета
Главно от политическо и финансово естество
Ако се изключеха неволните потрепвания на клепачите, старши инспектор Батъл с нищо не издаваше, че неговата невъзмутимост е засегната от нещо. Дори и да се бе изненадал, че Вирджиния познава Антъни, не го показа. Заедно с лорд Кейтърам останаха да наблюдават как Вирджиния и Антъни излизат през вратата, водеща към градината. Мистър Фиш също ги гледаше.
— Много мил младеж — рече лорд Кейтърам.
— На мисис Ревъл навярно й е приятно да срещне стар приятел — промърмори американецът. — Вероятно се познават от доста отдавна.
— Така изглежда — съгласи се лордът, — макар и досега да не е споменавала името му. Между другото, Батъл, мистър Ломакс пита за вас. Сега е в Синята утринна стая.
— Чудесно, лорд Кейтърам. Веднага ще ида при него.
Батъл откри без усилие синята утринна стая. Вече се бе запознал с разположението в дома.
— А, ето ви и вас, Батъл! — каза Ломакс. Разхождаше се нетърпеливо напред-назад по килима.
В стаята имаше още един човек, едър мъж, настанил се в креслото до камината. Бе облечен в дрехите, които англичаните използват за лов, но странно, те не му отиваха. Имаше подпухнало жълтеникаво лице, черни очи, непроницаеми като на кобра, грамаден крив нос и огромна четвъртита челюст, издаваща сила.