— Влезте, Батъл! — рече раздразнено Ломакс. — И затворете вратата! Това е мистър Хърман Айзъкстейн.
Батъл любезно го поздрави с кимване. Бе му известно всичко за мистър Хърман Айзъкстейн. Макар и едрият финансист да седеше неподвижно в креслото, докато Ломакс се разхождаше с важен вид из стаята, Батъл знаеше много добре кой е истинският господар.
— Сега можем да разговаряме по-свободно — поде Ломакс. — Не исках да казвам всичко пред лорд Кейтърам и полковник Мелроуз. Нали разбирате, Батъл? За такива неща не бива да се шуми.
— Разбирам — рече Батъл. — Работата е там, че в края на краищата все пак започва да се шуми.
За миг забеляза сянката на усмивка върху подпухналото жълто лице. Тя изчезна бързо, както се бе появила.
— Кажете ми сега какво мислите за този млад човек, за Антъни Кейд, де — продължи Джордж. — Още ли смятате, че е невинен?
Батъл поприсви рамене.
— Разказът му изглежда правдоподобен. Част от него сме в състояние да проверим. Бе убедителен в обяснението на причините за снощното си идване тук. Разбира се, веднага ще изпратя телеграма до Южна Африка, за да поискам сведения за него.
— Значи смятате, че не е съучастник? Батъл вдигна голямата си четвъртита ръка.
— Не бързайте толкова, сър.
Не съм казвал такова нещо.
— А вие какво мислите за престъплението, старши инспектор Батъл? — обади се най-сетне и Айзъкстейн.
Гласът му бе плътен и приятен, в него имаше нещо, което те подтиква към искреност. Навярно преди години този глас бе вършил добра работа на стопанина си по време на заседания на управителни съвети.
— Още е твърде рано да имам определено становище, мистър Айзъкстейн. Досега съм успял да формулирам само един въпрос.
— И какъв е той?
— Вечният въпрос. Въпросът за подбудите. За това, кой би се облагодетелствал от смъртта на княз Михаил. Първо трябва да дадем отговор на него, за да продължим нататък.
— Революционната партия на Херцословакия… — започна Джордж.
Старши инспектор Батъл махна с ръка. В жеста му имаше по-малко почтителност от обичайното.
— Ако думата ви е за „Другарите на Червената ръка“, сър, не са те.
— Ами листът с Червената ръка върху него?
— Недооценили са ни, щом са решили, че могат по този начин да ни насочат към грешна следа.
Джордж почувства достойнството си леко накърнено.
— Наистина, Батъл, не виждам на какво основание сте толкова убеден в това.
— Мистър Ломакс, знаем всичко за „Другарите на Червената ръка“. Държим ги под наблюдение от деня, когато княз Михаил дойде в Англия. Това е част от най-елементарната дейност на отдела. Никой не би ги допуснал да се приближат и на километър до него.
— Подкрепям мнението на старши инспектор Батъл — рече Айзъкстейн. — Другаде трябва да насочим усилията си.
— Видите ли, сър — поде пак Батъл, насърчен от тази подкрепа. — Все пак знаем нещо за случая. Ако не ни е известно кой печели от тази смърт, поне знаем кой губи.
— Какво искате да кажете? — попита Айзъкстейн. Черните му очи се впиха в детектива. Батъл реши, че повече от всякога той прилича на кобра, готова да те ухапе.
— Искам да кажа, че губите вие и мистър Ломакс, да не говорим за Лоялистката партия на Херцословакия. Ако ме извините за израза, сър, минатите сте вие.
— Батъл! Това наистина преминава… — започна шокираният Джордж.
— Продължете, Батъл — каза Айзъкстейн. — Думата „минатите“ описва съвсем точно положението ни. Виждам, че сте умен мъж.
— На вас ви е нужен крал. А сега този крал го няма.
— Батъл изщрака с големите си пръсти. — Трябва бързо да намерите нов, а едва ли ще е лесно. Не, не. Не искам да знам подробностите на вашия план. Достатъчно ми е да съм видял общите му контури. Все пак, ако съм разбрал добре, става дума за голяма сделка, нали?
Айзъкстейн бавно наведе глава.
— За много голяма.
— Оттук стигам и до втория си въпрос: кой е следващият наследник на херцословашкия престол?
Айзъкстейн обърна поглед към Ломакс. Той отговори на въпроса с известна неохота и доста колебание.
— Би трябвало да е… Ако не се лъжа… Да, всъщност следващият по ред вероятно е княз Николай.