— Вие ще прецените по-добре, сър — отвърна многозначително Батъл.
— А, имате предвид онази история? Така ли мислите? Да, да, виждам, че сте осведомен. Разбира се, тогава не бях на работа, но цялата история ми бе разказана подробно от покойния лорд Кейтърам. Безпрецедентна катастрофа.
— Да, Кохинорът… — каза замислено Батъл.
— Тихо, Батъл! — Джордж подозрително се огледа. — Моля ви, без имена! Ако се наложи да говорите за него, казвайте „Кей“.
Старши инспекторът отново бе придобил невъзмутим вид.
— Батъл, да не смятате да свържете и сегашния случай с крал Виктор?
— Това просто е една от възможностите, сър, и толкоз. Навярно си спомняте, че имаше само четири места, където една… царствена особа е могла да скрие скъпоценния камък. Едно от тях е Чимнис. Крал Виктор бе арестуван в Париж три дни след изчезването на „Кей“. Остана ни надеждата, че когато някой ден дойде да го потърси, ще го проследим.
— Но имението бе претърсено педя по педя поне десет пъти.
— Така е — съгласи се Батъл. — Това обаче не е от особена полза, когато не знаеш къде да търсиш. Бихме могли да допуснем, че въпросният крал Виктор е дошъл тук да търси предмета, бил е изненадан от княз Михаил и го е застрелял.
— Възможно е — каза Джордж. — Дори изглежда много вероятно.
— Аз бих го окачествил само като възможност, сър. Като възможност и нищо повече.
— Защо?
— Защото не е известно крал Виктор да е отнемал някога човешки живот — отвърна Батъл съвсем сериозно.
— Но такъв човек… Такъв опасен престъпник…
— Престъпниците винаги остават верни на нрава си, мистър Ломакс. Изненадващо е, но е така. И въпреки всичко…
— Да?
— И въпреки всичко бих искал да разпитам лакея на княза. Нарочно го оставих последен. Ако не възразявате, сър, нека го повикаме.
Джордж кимна. Старши инспекторът натисна звънеца. Тредуел дойде, изслуша указанията му и излезе.
След малко се върна, придружен от висок светлокос мъж с изпъкнали скули и хлътнали сини очи. Невъзмутимостта му можеше да се мери с тази на Батъл.
— Борис Анчуков?
— Да.
— Бяхте лакей на княз Михаил.
— Да, аз съм лакей на Негово сиятелство. — Човекът говореше на правилен английски, макар и със силен чужд акцент.
— Известно ли ви е, че тази нощ са убили вашия господар?
Човекът издаде звук, наподобяващ рева на див звяр. Джордж благоразумно се оттегли към прозореца.
— Кога за последен път видяхте господаря си?
— Негово сиятелство си легна в десет и половина. Аз, както винаги, спах в преддверието на спалнята му. Навярно е слязъл долу през другата врата, дето е към коридора, и затова не съм го чул. Възможно е и да съм бил упоен. Оказах се недостоен слуга. Спял съм, докато господарят ми е бил буден. Проклет да съм.
Джордж го наблюдаваше с възхищение.
— Вие обичахте своя господар, нали? — попита Батъл, вперил поглед в събеседника си.
Лицето на Борис се изкриви. Той преглътна два пъти. След това се чу развълнуваният му глас.
— Чуй ме, английски полицаю! Бях готов да дам живота си за него! И тъй като сега той е мъртъв, а аз съм още жив, очите и сърцето ми няма да намерят покой, докато не отмъстя за него! Ще проследя като хрътка убиеца му и когато го открия… — Погледът му светна, той извади от палтото си огромен нож и го размаха. — Когато го открия, няма да го убия веднага. О, не! Първо ще му отрежа носа, после ушите, сетне ще му избода очите и едва тогава ще вкарам острието в черното му сърце!
Бързо прибра ножа, извърна се и излезе от стаята. Очите на Джордж Ломакс, които по начало си бяха изпъкнали, този път наистина щяха да изскочат.
— Чистокръвна херцословашка порода! — промърмори той. — Какъв дивашки народ! Разбойническо племе!
Старши инспектор Батъл се изправи.
— Този човек или е искрен — отбеляза той, — или е най-изпеченият лъжец, когото съм срещал. Ако е искрен, Бог да е на помощ на убиеца на княз Михаил, когато го открие тази човекообразна хрътка.
Глава петнадесета
Непознатият французин
Вирджиния и Антъни се разхождаха по пътеката, водеща към езерото. Първите няколко минути, след като излязоха от замъка, вървяха в мълчание. След това Вирджиния го наруши със смеха си.
— Боже мой! — каза тя. — Нали е ужасно? Толкова неща имам да ви казвам, а и толкова, въпроси имам да ви задам, че просто не знам откъде да почна. Преди всичко — Вирджиния понижи глас — какво направихте с трупа? Звучи ужасно, нали? Никога не бях предполагала, че ще се обиграя толкова много в престъпленията.