— Сигурно е съвсем ново усещане за вас — рече Антъни.
— Но не и за вас?
— Е, и аз не бях крил трупове.
— Разкажете ми какво стана.
Кратко и стегнато Антъни й описа действията си от предната нощ. Вирджиния го изслуша внимателно.
— Постъпили сте умно — одобри тя. — Ще си прибера сандъка, щом се върна на гара Падингтън. Ще имаме проблеми единствено ако се наложи да давате обяснения къде сте били снощи.
— Едва ли ще се наложи. Открили са трупа най-рано през нощта или тази сутрин. Иначе щеше да пише във вестниците. Каквото и да се твърди в детективските романи, лекарите не са чак такива вълшебници, ме да кажат точно кога е настъпила смъртта. Така и няма да научат точния час на смъртта му. Едно алиби за тази нощ ми е къде-къде по-полезно.
— Знам. Лорд Кейтърам ми разказа всичко. Но нали човекът от Скотланд Ярд е убеден във вашата невинност?
Антъни не й отговори веднага.
— Не изглежда особено умен — продължи Вирджиния.
— Не знам дали е така — отвърна бавно Антъни. — Струва ми се, че старши инспектор Батъл не е за подценяване. На пръв поглед е убеден в моята невинност, но не съм сигурен в това. В момента е озадачен, че засега не съзира видими подбуди да съм извършил престъплението.
— Видими ли? — удиви се Вирджиния. — Че за какво ви е да убивате чуждестранен княз, когото не познавате?
Антъни я погледна изпитателно.
— Нали преди време сте живели в Херцословакия?
— Да, бях там две години заедно със съпруга си. Той бе на работа в посолството.
— Това е било точно преди убийството на краля и кралицата. Срещали ли сте случайно княз Михаил Оболович?
— Михаил? Да, разбира се. Отвратително малко човече. Предложи ми да сключим морганатически брак, моля ви се!
— Виж ти! И каква съдба бе отредил на вашия съпруг?
— А, вече си бе измислил някакъв план в библейски стил.
— Вие как отговорихте на това любезно предложение?
— За съжаление, трябваше да се съобразяваме дипломатическия си статут — каза Вирджиния, — та ме можах да му дам отговора, който заслужаваше. Все пак клетият малък Михаил остана доста наранен от думите ми. Защо ме питате за него?
— Дойде ми нещо на ум. Доколкото разбирам, не сте се срещнали с убития.
— Не. Веднага след като пристигна, той „се оттегли в покоите си“, както пише в книгите.
— Естествено, не сте видели и трупа?
Вирджиния поклати глава. Пролича, че е заинтригувана от думите на Антъни.
— Смятате ли, че бихте могли да го видите?
— Ако използвам връзките си във висшето общество, тоест лорд Кейтърам, бих могла. Защо? Това заповед ли е?
— Боже мой, не! — отвърна ужасен Антъни. — Нима съм давал основания да бъда заподозрян като диктатор? Работата е просто в това, че под името княз Станислав тук е бил инкогнито княз Михаил Херцословашки.
Вирджиния го погледна учудено.
— Сега разбирам — каза тя и си възвърна обичайната усмивка. — Сигурно не подозирате, че Михаил е побързал да се прибере в покоите си, за да ме избегне?
— Допускам такова нещо — съгласи се Антъни. — Видите ли, ако съм прав, че някой е искал да ви попречи да дойдете в „Чимнис“, причината очевидно е, че познавате Херцословакия. Давате ли си сметка, че тук вие сте единственият човек, който е виждал княз Михаил?
— Да не би да искате да кажете, че убитият е бил измамник, че се е представял за друг?
— Тъкмо това ми хрумна. Ако уредите с лорд Кейтърам веднага да ви покажат трупа, ще изясним бързо този въпрос.
— Бил е застрелян в 11,45 — рече Вирджиния замислено. — Точно в часа, споменат върху онова късче хартия. Всичко изглежда ужасно загадъчно.
— Добре, че се сетих. Този ли е прозорецът на вашата стая? Вторият от края над заседателната зала?
— Не, моята стая е в елизабетинското крило, от другата страна. Защо?
— Когато снощи си тръгнах, след като реших, че съм чул изстрел, в тази стая запалиха лампата.
— Виж ти! Не знам кой е настанен в нея, но лесно ще разбера, ще питам Бъндъл. Дали и там не са чули изстрела?
— И да са го чули, не са го съобщили. От Батъл разбрах, че никой от обитателите на дома не е чул изстрела. Това е единствената следа, която имам, а тя не дава кой знае колко. Ще тръгна обаче по нея, пък ще видим.