— Наистина странно — отвърна замислено Вирджиния.
Бяха стигнали до навеса за лодки край езерото и се облегнаха на него.
— А сега, за да си разкажем всичко, ще се поразходим малко с лодка. Така ще бъдем далеч от бдителните уши на Скотланд Ярд, на гости от Америка и на любопитни прислужници.
— Вече чух нещо от лорд Кейтърам — каза Вирджиния, — но то не е достатъчно. Като начало нека разбера кой всъщност сте: Антъни Кейд или Джими Макграт?
За втори път тази сутрин Антъни описа последния месец и половина от своя живот с тази разлика, че версията за Вирджиния не бе редактирана.
— Между другото, мисис Ревъл — рече в заключение, — още не съм ви благодарил, че изложихте на опасност безсмъртието на душата си, като ме обявихте за свой стар приятел.
— Разбира се, че сте стар приятел — извика Вирджиния. — Допускате ли, че ще ви натреса труп, а при следващата си среща с вас ще твърдя, че ви виждам за втори път? Само това оставаше! — Тя замълча, сетне продължи: — Знаете ли, има още нещо. През цялото време си мисля, че в мемоарите има някаква тайна, която още не сме разгадали.
— Така е — съгласи се Антъни. — Има още нещо, което бих ви помолил да споделите с мен — допълни младежът.
— Какво?
— Защо се изненадахте, когато вчера на Понт Стрийт споменах името Джими Макграт? Чували ли сте го и преди?
— Да, любезни ми Шерлок Холмс. Джордж — братовчед ми Джордж Ломакс, де — ме посети предния ден и ми наговори куп ужасни глупости. Замисълът му бе да дойда тук, да завъртя главата на въпросния господин Макграт и подобно на Далила да му измъкна някак мемоарите. Разбира се, той не използва тези думи. Наговори ми куп глупости за англичанките и така нататък, но веднага разбрах накъде бие. На клетия стар Джордж е присъщо да разсъждава именно с такива долни категории. След като се видя, че искам да знам прекалено много, той се опита да ме отклони с лъжи, на които нямаше да повярва и двегодишно дете.
— Все пак неговият план успя — отбеляза Антъни. — Аз, предполагаемият Джеймс Макграт, съм тук и вие се държите любезно с мен.
— Така е, но за жалост на клетия Джордж липсват мемоарите! Сега пък аз ще ви задам един въпрос. Когато ви казах, че не съм написала тези писма, вие отвърнахте, че го знаете. Как отгатнахте?
— Не бе трудно — отговори Антъни с усмивка. — Разбирам от психология.
— Излиза, че сте повярвали веднага в кристалната чистота на моя морал и…
Антъни обаче поклати енергично глава.
— Няма такова нещо. Не знам нищо за вашия морал. Възможно е да имате любовник и да му пишете писма. Жена като вас обаче никога не би позволила да бъде изнудвана. Тази Вирджиния, която е написала писмата, щеше да умре от страх. Вие щяхте да се борите.
— Коя ли е тази Вирджиния Ревъл? И къде е? Изпитвам странното чувство, че имам двойница.
Антъни запали цигара.
— Знаете ли, че едно от писмата е било изпратено от Чимнис? — попита младежът.
— Какво? — Вирджиния бе изумена. — Кога е било писано?
— Нямаше дата. Но все пак е странно, нали?
— Повече от сигурна съм, че освен мен друга Вирджиния Ревъл не е гостувала в имението. Бъндъл или лорд Кейтърам непременно щяха да ме уведомят, ако имаше такова съвпадение на имената.
— Права сте, доста е странно. Знаете ли, мисис Ревъл, започвам да се съмнявам, че съществува и друга Вирджиния Ревъл.
— Изглежда трудно откриваема — съгласи се Вирджиния.
— Да. Вече си мисля, че авторът на тези писма умишлено е използвал вашето име.
— Но защо? — извика Вирджиния. — Защо му е било да го прави?
— Е, точно в това е въпросът. Все още не са ни ясни прекалено много неща.
— Кой според вас е убил Михаил? — попита внезапно Вирджиния. — „Другарите на Червената ръка“ ли?
— Не е изключено — отвърна Антъни с недоволен глас. — Безсмислените убийства са в стила им.
— Време е да действаме — рече Вирджиния. — Ето, идват лорд Кейтърам и Бъндъл. Преди всичко трябва да се убедим дали мъртвецът е Михаил или друг човек.
Антъни започна да гребе към брега и след малко се оказаха в компанията на лорда и дъщеря му.
— Обядът закъснява — рече потиснат Негова светлост.
— Батъл сигурно е обидил готвачката.
— Това е мой приятел, Бъндъл — каза Вирджиния. — Бъди мила с него.