Бъндъл изгледа Антъни с любопитство и заговори Вирджиния, сякаш него го нямаше.
— Къде откриваш такива хубави мъже? Как го постигаш? — попита със завист.
— Можеш да го вземеш — отвърна великодушно Вирджиния. — На мен ми трябва лорд Кейтърам.
Усмихна се на поласкания лорд, хвана го под мишница и го отведе.
— Умеете ли да говорите? — поинтересува се Бъндъл. — Или сте просто як и мълчалив?
— Дали умея да говоря ли? Умея да мърморя. Умея и да бъбря. Понякога дори да задавам въпроси.
— Например?
— Например кой живее във втората стая в края отляво?
Младежът посочи прозорците.
— Колко странен въпрос! — възкликна Бъндъл. — Много ме заинтригувахте. Така… Това е стаята на мадмоазел Брюн, френската гувернантка. Тя има грижата за възпитанието на двете ми по-малки сестри. Казват се Дълси и Дейзи, както в онази песен. Ако се бе родила и трета, навярно щяха да я кръстят Дороти Мей. На мама обаче й омръзна да ражда само дъщери и умря. Реши, че може да остави на друг грижата за осигуряване на наследник.
— Значи мадмоазел Брюн — повтори Антъни замислено. — Откога работи при вас?
— От два месеца. Постъпи при нас, когато бяхме в Шотландия.
— Тази работа нещо не ми харесва — рече Антъни. — Надушвам нещо гнило.
— На мен пък ми се ще да надуша уханието на обяда — каза Бъндъл. — Редно ли е да поканя човека от Скотланд Ярд да обядва с нас, мистър Кейд? Вие сте светски човек и вероятно ви е известно как се постъпва в такъв случай. Досега тук не бяха ставали убийства. Вълнуващо е, нали? Много съжалявам, че сутринта се изясни вашата несъпричастност. Винаги съм мечтала да срещна убиец и да видя дали убийците наистина са толкова мили и чаровни, каквито ги описват в неделните издания. Боже мой, това пък какво е?
Очевидно бе такси, насочило се към замъка. Двамата му пътници бяха висок мъж с плешива глава и черна брада и един по-дребен и по-млад човек с черни мустаци. Антъни веднага разпозна първия и се досети, че именно той, а не превозното средство е причина за удивлението на неговата спътница.
— Ако не греша — отбеляза той, — това е моят стар познайник барон Лолипоп.
— Барон кой?
— Нарекох го Лолипоп за по-лесно. Може да ти се пръсне сърцето, докато изричаш истинското му име.
— Тази сутрин щеше да се пръсне и телефонният апарат — възкликна Бъндъл. — Значи това е баронът. Следобед сигурно ще го натресат именно на мен, сякаш ми бе малко цяла сутрин да се занимавам с Айзъкстейн. Нека отсега нататък Джордж сам си върши работата, а политиката да върви по дяволите! Извинете, мистър Кейд, но трябва да се притека на помощ на клетия си баща.
Бъндъл бързо се прибра в замъка.
Антъни я наблюдава минута-две и замислен, запали цигара. Изведнъж долови шум на две крачки от себе си. Бе застанал до навеса за лодки, а звукът се разнесе съвсем отблизо. Сякаш някой се мъчеше да сподави кихавица.
„Много ми е любопитно кой ли се крие зад навеса — помисли си Антъни. — Я да проверя!“
Преминавайки от намерения към дела, хвърли кибритената клечка и бързо се шмугна от другата страна на навеса.
Видя мъж, който дотогава очевидно бе коленичил, а сега се опитваше да се изправи. Бе висок, със светло палто и очила, с остра черна брадичка. Донякъде приличаше на суетно конте, бе на възраст между трийсет и четирийсет години. Изглеждаше порядъчен човек.
— Какво правите тук? — попита Антъни.
Бе напълно уверен, че това не е гост на лорд Кейтърам.
— Моля да бъда извинен — рече непознатият със силен чужд акцент. — Искам да се върна в странноприемница „Веселите играчи на крикет“ — каза с предполагаемо очарователна усмивка, — но май съм се заблудил. Дали мосю би имал добрината да ме упъти?
— Разбира се — каза Антъни. — Но знаете ли, дотам не се стига по вода.
— Моля? — попита непознатият.
— Казах — повтори Антъни, поглеждайки многозначително навеса за лодки, — че дотам не се стига по вода. Има пряк път през парка, макар и да не е съвсем близо. Вие обаче сте влезли в частно имение. В чужда собственост.
Антъни се въздържа от забележката, че ако коленичиш зад навес за лодки, едва ли ще откриеш правилния път. Любезно улови непознатия за ръка.
— Тръгнете оттук, вървете покрай езерото и ще видите пътя. След това завийте наляво и той ще ви отведе право в селото. Сигурно сте отседнали в „Играчите“.