— Да, мосю. Тази сутрин. Много ви благодаря.
— Няма защо. Дано не сте настинали.
— Моля?
— Дано не сте настинали от колениченето върху влажната земя — поясни Антъни. — Стори ми се, че насмалко не кихнахте.
— Възможно е да съм кихнал — съгласи се непознатият.
— Не бива да потискате кихането — каза Антъни. — Един много изтъкнат лекар неотдавна каза, че е твърде опасно. Не мога да си спомня до какво точно можеше да доведе, до депресия или до втвърдяване на артериите, но не бива да го допускаме. Всичко хубаво!
— И на вас, мосю. Благодаря, задето ме упътихте!
„Втори подозрителен непознат от селската странноприемница — промърмори Антъни, като наблюдаваше отдалечаващия се човек. — А и не мога да определя какъв е. Прилича на френски търговски пътник. Не ми се вярва да е другар на Червената ръка. Дали пък не представлява някаква трета сила в смутната Херцословашка държава? Във втората стая откъм края живее гувернантката французойка. В същото време загадъчен французин се разхожда из имението и слуша разговори, които не са предназначени за неговите уши. Хващам се на бас, че в цялата тази работа има нещо.“
Докато разсъждаваше по въпроса, Антъни се запъти към замъка. На терасата срещна лорд Кейтърам, който изглеждаше доста потиснат и двамата новодошли.
— А, ето ви и вас! — рече лордът. — Позволете ми да ви представя барон… барон… също и капитан Андраши. Това е мистър Антъни Кейд.
Баронът погледна Антъни с подозрение.
— Мистър Кейд ли? — попита сухо. — Май грешите.
— Бих желал да остана малко насаме с вас, бароне — каза Антъни. — Ще ви обясня всичко.
Баронът се поклони и двамата се отдалечиха.
— Бароне, разчитам на вашето великодушие — рече Антъни. — Веднъж вече накърних честта си на британски джентълмен, като пътувах под фалшиво име. Представих ви се като Джеймс Макграт, но повярвайте, тази измама е съвсем невинна. Без съмнение сте запознат с произведенията на Шекспир и знаете размислите му, че е важно не името, а уханието на розата. Е, нашият случай е същият. На вас ви трябваше човекът, у когото се намираха мемоарите. Този човек бях аз. Както ви е ясно, те вече не са у мен. Чудесно ме изиграхте, бароне, наистина. На кого му хрумна? На вас или на шефовете ви?
— Това собствена идея бе на Негово Височество. И лично той я осъществи.
— Изпълни задачата много добре — рече Антъни с одобрение. — Изобщо не се усъмних, че не е англичанин.
— Князът на английски джентълмен възпитанието получи — обясни баронът. — Традицията в Херцословакия е такава.
— И професионалист нямаше да го свърши така ловко — рече Антъни. — Ако не е тайна, бихте ли ми казали какво стана с мемоарите?
— Между джентълмени да остане… — започна баронът.
— Много сте любезен, бароне — промърмори Антъни. — Никога не съм бил окачествяван толкова често като джентълмен, както през последните четирийсет и осем часа.
— Само на вас го казвам. Изгорили са ги, смятам.
— Смятате, но не сте сигурен, така ли?
— Негово Височество лично ги пази. Целта му бе да ги прочете и с огън да ги унищожи.
— Виждам — рече Антъни. — От друга страна обаче, не са леко четиво, което да прехвърлиш за половин час.
— Не ги намериха сред вещите на мъченически загиналия господар. Ясно е, че изгорени са.
— Странно — промълви Антъни. Известно време мълча, сетне продължи: — Зададох ви тези въпроси, бароне, защото, както навярно сте чули, и аз бях замесен в престъплението. Разбираемо е желанието ми да бъда освободен от неоснователни подозрения.
— Безспорно тъй е — рече баронът. — Честта ви го изисква.
— Така е — потвърди Антъни, — много точно се изразихте, все не успявам да го постигна. Но нека продължа. Ще бъда оневинен единствено в случай че открия истинския убиец и за целта трябва да знам всички факти. Въпросът с мемоарите е много важен. Не е изключено престъплението да е извършено с цел те да бъдат откраднати. Кажете ми, бароне, вие допускате ли го?
Баронът се поколеба за миг.
— Прочетохте ли мемоарите? — попита накрая предпазливо.
— Струва ми се, че ми отговорихте — отвърна с усмивка Антъни. — Бароне, искам да ви кажа още нещо. Бих желал да ви предупредя, че все още имам намерение да предам ръкописа на издателите следващата сряда, тринайсети октомври.
Баронът го погледна учудено.