— Слава Богу, че това най-сетне приключи — промърмори Бъндъл на Антъни, когато станаха от масата. — Пък и Джордж ще закара следобед чужденците в Абатството, за да обсъждат там държавни тайни.
— Това малко ще разведри обстановката — съгласи се Антъни.
— Американецът не ме смущава кой знае колко — продължи Бъндъл. — С татко могат да си говорят съвсем спокойно и приятно за първите издания. — Мистър Фиш — рече тя, когато обектът на техния разговор се приближи, — за вас днес съм предвидила един съвсем спокоен следобед.
Американецът се поклони.
— Много мило от ваша страна, лейди Айлийн.
— Мистър Фиш прекара и сутринта съвсем спокойно — вметна Антъни.
Американецът го стрелна с поглед.
— Значи сте успели да ме откриете в моето убежище? Има мигове, сър, когато за един спокоен по природа човек е най-добре да бъде далеч от влудяващата тълпа.
Междувременно Бъндъл се бе оттеглила и американецът и Антъни останаха сами. Мистър Фиш посниши глас.
— Доста загадъчна история, нали?
— Така изглежда — съгласи се Антъни.
— Мъжът с плешивата глава, май е някакъв родственик.
— Има нещо такова.
— Тези централноевропейски държави са страшни — заяви мистър Фиш. — Говори се, че покойният господин бил с царско потекло. Според вас вярно ли е?
— Тук е бил известен като княз Станислав — отвърна уклончиво Антъни.
На това американецът реагира доста неопределено.
— Леле! — после замълча. — Този ваш полицейски капитан — започна отново, — Батъл… как му беше името… той с всичкия си ли е?
— Според Скотланд Ярд, да — потвърди сухо Антъни.
— Прилича ми на кон с капаци — отбеляза господин Фиш, — и таз добра, да не позволява на никой да напуска къщата!
Фиш гледаше Антъни строго, докато му говореше.
— Утре сутрин всички трябва да бъдат разпитани.
— Само заради това ли? Нищо друго ли няма? Бива ли гостите на лорд Кейтърам да бъдат заподозрени!
— Мистър Фиш!
— Вече се чувствам неловко. Тук съм чужденец. Разбира се, убийството е дело на външен човек. Откриха, че прозорецът не бил залостен отвътре, нали?
— Да — отговори Антъни, гледайки право пред себе си.
— Млади момко, знаете ли как се изхвърля водата от рудник?
— Как?
— Чрез изпомпване. Уверявам ви обаче, че е много тежко. А, виждам, че нашият любезен домакин вече се откъсна от групата. Ще ида при него.
Американецът се отдалечи. През това време се върна Бъндъл.
— Любопитен човек е Фиш, нали? — отбеляза тя.
— Да.
— Няма смисъл да търсите Вирджиния — рече остро Бъндъл.
— Не я търсех.
— Търсехте я. Не знам как го постига, но винаги е там, където трябва да бъде. Сега е заета другаде. Каза ми да бъда мила с вас и аз ще бъда, ако ще и насила.
— Няма нужда от сила — увери я Антъни. — Ако обаче нямате нищо против, бих предпочел да бъдете мила с мен във водата, в лодка.
— Чудесна идея — отвърна замислено Бъндъл.
Отправиха се към езерото.
— Преди да обсъждаме наистина интересни теми — рече Антъни, след като започна да гребе, — ще ви задам един-единствен въпрос. Първо работата, после удоволствието.
— Този път за чия стая желаете да научите нещо? — попита го с отегчение Бъндъл.
— Този път за ничия. Но ми е интересно откъде дойде при вас френската гувернантка.
— Голям негодник сте! — възкликна Бъндъл. — Открих я с посредничеството на една агенция, плащам й сто лири годишно и тя се казва Женевиев. Какво друго искате да узнаете?
— Засега да оставим агенцията. Имаше ли писмени препоръки?
— Бяха блестящи! Живяла десет години с графиня, не знам коя си.
— С коя по-точно?
— С графиня Дьо Бретьой в замъка й в Динар.