Выбрать главу

— Слава Богу, че това най-сетне приключи — промърмори Бъндъл на Антъни, когато станаха от масата. — Пък и Джордж ще закара следобед чужденците в Абатството, за да обсъждат там държавни тайни.

— Това малко ще разведри обстановката — съгласи се Антъни.

— Американецът не ме смущава кой знае колко — продължи Бъндъл. — С татко могат да си говорят съвсем спокойно и приятно за първите издания. — Мистър Фиш — рече тя, когато обектът на техния разговор се приближи, — за вас днес съм предвидила един съвсем спокоен следобед.

Американецът се поклони.

— Много мило от ваша страна, лейди Айлийн.

— Мистър Фиш прекара и сутринта съвсем спокойно — вметна Антъни.

Американецът го стрелна с поглед.

— Значи сте успели да ме откриете в моето убежище? Има мигове, сър, когато за един спокоен по природа човек е най-добре да бъде далеч от влудяващата тълпа.

Междувременно Бъндъл се бе оттеглила и американецът и Антъни останаха сами. Мистър Фиш посниши глас.

— Доста загадъчна история, нали?

— Така изглежда — съгласи се Антъни.

— Мъжът с плешивата глава, май е някакъв родственик.

— Има нещо такова.

— Тези централноевропейски държави са страшни — заяви мистър Фиш. — Говори се, че покойният господин бил с царско потекло. Според вас вярно ли е?

— Тук е бил известен като княз Станислав — отвърна уклончиво Антъни.

На това американецът реагира доста неопределено.

— Леле! — после замълча. — Този ваш полицейски капитан — започна отново, — Батъл… как му беше името… той с всичкия си ли е?

— Според Скотланд Ярд, да — потвърди сухо Антъни.

— Прилича ми на кон с капаци — отбеляза господин Фиш, — и таз добра, да не позволява на никой да напуска къщата!

Фиш гледаше Антъни строго, докато му говореше.

— Утре сутрин всички трябва да бъдат разпитани.

— Само заради това ли? Нищо друго ли няма? Бива ли гостите на лорд Кейтърам да бъдат заподозрени!

— Мистър Фиш!

— Вече се чувствам неловко. Тук съм чужденец. Разбира се, убийството е дело на външен човек. Откриха, че прозорецът не бил залостен отвътре, нали?

— Да — отговори Антъни, гледайки право пред себе си.

— Млади момко, знаете ли как се изхвърля водата от рудник?

— Как?

— Чрез изпомпване. Уверявам ви обаче, че е много тежко. А, виждам, че нашият любезен домакин вече се откъсна от групата. Ще ида при него.

Американецът се отдалечи. През това време се върна Бъндъл.

— Любопитен човек е Фиш, нали? — отбеляза тя.

— Да.

— Няма смисъл да търсите Вирджиния — рече остро Бъндъл.

— Не я търсех.

— Търсехте я. Не знам как го постига, но винаги е там, където трябва да бъде. Сега е заета другаде. Каза ми да бъда мила с вас и аз ще бъда, ако ще и насила.

— Няма нужда от сила — увери я Антъни. — Ако обаче нямате нищо против, бих предпочел да бъдете мила с мен във водата, в лодка.

— Чудесна идея — отвърна замислено Бъндъл.

Отправиха се към езерото.

— Преди да обсъждаме наистина интересни теми — рече Антъни, след като започна да гребе, — ще ви задам един-единствен въпрос. Първо работата, после удоволствието.

— Този път за чия стая желаете да научите нещо? — попита го с отегчение Бъндъл.

— Този път за ничия. Но ми е интересно откъде дойде при вас френската гувернантка.

— Голям негодник сте! — възкликна Бъндъл. — Открих я с посредничеството на една агенция, плащам й сто лири годишно и тя се казва Женевиев. Какво друго искате да узнаете?

— Засега да оставим агенцията. Имаше ли писмени препоръки?

— Бяха блестящи! Живяла десет години с графиня, не знам коя си.

— С коя по-точно?

— С графиня Дьо Бретьой в замъка й в Динар.