— Много приятен следобед, нали, господин Фиш? — попита Антъни.
— Приятен е наистина.
Американецът сякаш се бе лишил от привичната си вялост. Лицето му бе почервеняло и той дишаше тежко, сякаш току-що бе бягал. Извади часовника си и го погледна.
— Струва ми се — рече тихо, — че наближава времето за вашия британски обичай. Имам предвид следобедния чай.
Затвори капака на часовника и с бавна стъпка се отправи към замъка.
Антъни изведнъж осъзна, че старши инспектор Батъл е застанал до него. Бе се доближил така тихо, сякаш внезапно се бе материализирал в пространството.
— Вие пък откъде изскочихте? — попита раздразнено Антъни.
В отговор Батъл кимна към шубрака зад тях.
— Днес следобед май доста хора са харесали това място — отбеляза Антъни.
— Изглежда, се бяхте замислили за нещо, мистър Кейд.
— Прав сте, Батъл. Знаете ли какво правех? Опитвах се да събера две, едно, пет и три, така че накрая сборът да е осем. Не е възможно, Батъл, наистина.
— Така е, задачата не е съвсем лека — съгласи се детективът.
— Но ми се щеше да срещна именно вас, Батъл. Искам да си тръгна, възможно ли е?
Верен на стила си, старши инспектор Батъл не показа вълнение или изненада. Отговорът му прозвуча съвсем делнично.
— Зависи, сър, накъде сте решили да тръгнете.
— Ще ви кажа съвсем точно, Батъл. Ще разкрия всичките си карти. Искам да отида в Динар, в замъка на графиня Дьо Бретьой. Възможно ли е?
— Кога смятате да заминете, мистър Кейд?
— Да кажем утре веднага след разпита. Бих могъл да се върна тук в неделя вечерта.
— Разбирам — рече старши инспекторът.
— Е, какво ще кажете?
— Нямам нищо против, стига наистина да отидете там, и след това веднага да се върнете.
— Рядко се срещат хора като вас, Батъл. Или съм ви станал много симпатичен, или сте изключително проницателен. Кое от двете?
Старши инспектор Батъл се подсмихна, но не отговори.
— Ясно, ясно — рече Антъни. — Вероятно ще вземете необходимите предпазни мерки. Невидими служители на закона ще наблюдават подозрителното ми движение. Така да бъде. Много ми се ще обаче да узная за какво е цялата работа.
— Коя, мистър Кейд?
— Мемоарите, целият този шум около тях. Дали наистина са само мемоари? Или криете още някакъв коз?
Батъл отново се усмихна.
— Приемете нещата по следния начин: правя ви услуга, мистър Кейд, защото оставихте у мен добро впечатление. Ще се радвам да си сътрудничим по случая. Аматьорът и професионалистът по начало се допълват добре. У единия има стръв, ако мога да се изразя така, другият пък притежава опит.
— Как да ви кажа — отвърна бавно Антъни, — няма да отрека, че винаги ми се е щяло да разбера дали ми е по силите да разгадая едно убийство.
— Имате ли някакви идеи, мистър Кейд?
— Имам, и то много — потвърди Антъни, — повечето от тях обаче са въпроси без отговори.
— Какви например?
— Например кой ще заеме мястото на убития Михаил. Това ми се струва много важно.
Върху лицето на старши инспектор Батъл се появи донякъде лукава усмивка.
— Чудех се дали ще се досетите, сър. Следващият престолонаследник е княз Николай Оболович. Пада се пръв братовчед на убития господин.
— А имате ли представа къде е той сега? — попита Антъни и се извърна встрани, за да си запали цигарата. — Не ми казвайте, че не знаете, Батъл, защото няма да ви повярвам.
— Имаме основания да смятаме, че е в Съединените щати. Поне доскоро е бил там и е събирал пари за своето бъдеще.
Антъни подсвирна от изненада.
— Ясно — рече младежът. — Михаил се е радвал на подкрепата на Великобритания, Николай — на тази на американците. И в двете страни има финансисти, които се домогват със зъби и нокти да получат концесиите. Лоялистката партия се е спряла на Михаил, а сега трябва да си търси друг човек. „Айзъкстейн и сие“ плюс мистър Джордж Ломакс скърцат със зъби от яд, докато на Уолстрийт цари радостно оживление. Отгатнах ли?
— Не сте далеч от истината — потвърди старши инспектор Батъл.