Все още в полуунес. Бил наистина се събуди. Бе в спалнята си в Чимнис. Част от съня му обаче бе останала при него. Над главата му се бе надвесила Вирджиния и повтаряше същия призив в различни вариации.
— Събуди се. Бил! Събуди се най-после.
— Здравей — рече Бил и седна в леглото. — Какво има?
Вирджиния въздъхна облекчено.
— Слава Богу, по едно време реших, че няма да се събудиш! Само да знаеш откога те будя. Вече напълно буден ли си?
— Май да — отговори Бил с известно съмнение.
— Голям поспаланко си — укори го Вирджиния. — Уморих се. Заболяха ме ръцете.
— Този упрек едва ли е основателен — отвърна Бил с достойнство. — Позволявам си да ти кажа, Вирджиния, че поведението ти не подхожда на една почтена млада вдовица.
— Не се прави на идиот. Бил! Стават разни неща!
— Какви неща?
— Стани. В заседателната зала. Стори ми се, че чух някъде да се хлопва врата, и слязох да видя какво става. Забелязах светлина в заседателната зала. Промъкнах се по коридора и надникнах през процепа на вратата. Не видях много, но онова, което различих, бе толкова необикновено, че разпали любопитството ми. Внезапно усетих, че ще се чувствам по-добре, ако имам до себе си някой добър, едър и силен мъж. Не можах да се сетя за по-добър, и по-силен мъж от теб, така че дойдох тук и се опитах да те събудя, без да вдигам шум. Това обаче ми отне много време.
— Разбирам — рече Бил. — Сега какво да направя? Да сляза долу и да заловя крадците ли?
— Не съм сигурна, че са крадци, Бил. Всичко наистина е много странно. Хайде, да не губим време. Ставай!
Бил послушно се измъкна от леглото.
— Почакай първо да се обуя. Ще сложа големите обувки с кабари. Колкото и едър и силен да съм, няма да ловя престъпниците бос.
— Хубава пижама имаш, Бил — пророни уморено Вирджиния. — Цветът й е ярък, без да е крещящ.
— Щом започнахме разговор на тази тема — рече Бил, нахлузвайки втората обувка, — и на мен ми харесва твоята дреха. Приятен зелен цвят. На това как му се викаше? Не е само нощница, нали?
— Нарича се пеньоар — уточни Вирджиния. — Радвам се, че си водил толкова непокварен живот, Бил.
— Не съм водил такъв живот — отвърна възмутено Бил.
— Водил си. Бил, току-що се издаде. Много си мил и си ми симпатичен. Дори съм склонна да ти обещая, че утре към десет часа например, когато страстите не се разгоряват, мога и да те целуна.
— Винаги съм мислил, че тези неща се вършат импулсивно — изказа мнение Бил.
— Сега имаме друга работа — отсече Вирджиния. — Ако не си решил да слагаш и газова маска и бронежилетка, бихме могли да тръгнем.
— Готов съм — отвърна Бил.
Навлече лъскав копринен халат и взе ръжена от камината.
— Класическо оръжие — отбеляза той.
— Да тръгваме! Гледай да не вдигаш шум.
Тихо се измъкнаха от стаята, прекосиха коридора и слязоха по широката двойна вътрешна стълба.
— Не бих казала, че тези твои подковани обувки са особено безшумни, Бил.
— От кабарите е. Инак се старая да вървя тихо.
— Трябва да ги събуеш, Бил — рече твърдо Вирджиния.
Бил изстена.
— Вземи ги в ръце. Виж какво става в заседателната зала, ужасно загадъчно е. За какво им е на крадците да разглобяват една рицарска броня?
— Едва ли ще им е удобно да я отнесат неразглобена. По-лесно им е да я измъкнат на части.
Вирджиния не бе доволна от това обяснение.
— За какво им е да крадат някаква ръждясала броня? Та Чимнис е пълен със съкровища, които могат да се изнесат къде-къде по-лесно.
Бил поклати глава.
— Колко души са? — попита и стисна по-силно ръжена.
— Не забелязах. През ключалката не се вижда кой знае какво. Освен това имат само едно джобно фенерче.
— Дано вече са се махнали — рече Бил с надежда. Седна на най-долното стъпало и се събу. Сетне, хванал обувките в ръка, се придвижи безшумно по коридора за заседателната зала. Вирджиния го следваше по петите. Стигнаха масивната дъбова врата и спряха. Отвътре не се чуваше никакъв звук, но Вирджиния стисна ръката на Бил и той й кимна с разбиране. През ключалката за миг бе проблеснала светлинка.