Бил коленичи и надникна през нея. Това, което успя да види, го смути силно. Действието очевидно се развиваше извън полезрението му, непосредствено отляво. От време на време се чуваха тихи издрънчавания на метал, което навеждаше на мисълта, че пришълците още се занимават с бронята. Бил си спомни, че в стаята има две такива рицарски брони. Бяха поставени плътно до стената една до друга точно под портрета на Холбайн.
Движението на лъча на фенерчето показваше, че с него разглобяемият обект е осветяван. Ето защо почти цялата останала част от помещението продължаваше да тъне в мрак. Обсегът на полезрение на Бил за миг бе прекосен от силует, но в слабото осветление той не съгледа нищо повече. Не разбра дали е на мъж или на жена. След минута-две силуетът отново се мярна пред очите му и дрънченето на метал се възобнови. След малко се чу и нов звук, сякаш някой чукваше с кокалчетата на пръстите си по дърво. Бе съвсем слаб.
Бил внезапно приседна върху петите си.
— Какво има? — прошепна Вирджиния.
— Нищо. Безсмислено е да продължавам да седя тук. Не се вижда нищо и не мога да разбера какво правят. Трябва да вляза и да се опитам да ги обезвредя — обу обувките си и се изправи. — Сега, Вирджиния, ме слушай внимателно. Ще отворим вратата колкото се може по-тихо. Нали знаеш къде е електрическият ключ?
— Да. До самата врата.
— Не вярвам да са повече то двама. Възможно е и да е само един. Аз ще вляза по-навътре в залата. Когато ти кажа „хайде!“, палиш лампите. Нали разбра?
— Да.
— И да не вземеш да припадаш или да пищиш! Няма да позволя на никого да ти стори зло.
— Истински герой си!
Бил подозрително я погледна в мрака. Дочу звук, който едновременно му заприлича на проплакване и кикот. След това стисна силно ръжена и се изправи. Реши, че е на висотата на положението.
Със съвсем бавно движение натисна дръжката на вратата. Тя се отвори. Бил усети до себе си Вирджиния. Двамата безшумно се вмъкнаха в залата.
В дъното лъчът на фенерчето играеше върху картината на Холбайн. Забелязаха силуета на човек, който, стъпил върху стол, внимателно и тихо почуква с пръсти по ламперията. Бе с гръб към тях, така че го възприеха като чудовищно голяма сянка.
Не стана ясно какво още щяха да видят, тъй като в този момент кабарите по подметките на Бил изтрополиха по паркета. Мъжът се извърна и насочи фенерчето към тях. Силната му светлина за миг ги заслепи. Бил не се поколеба.
— Хайде! — изрева и скочи към човека, докато Вирджиния послушно завърташе електрическия ключ.
Огромният полилей трябваше да изпълни помещението с ярка светлина, вместо това обаче след изщракването на ключа стаята продължи да тъне в мрак. Чу се шум от отчаяна борба, но Вирджиния не успя да разбере кой надделява и въобще кой участва в нея. Дали в стаята имаше и друг човек, освен мъжа, почуквал по дървената ламперия? Нищо чудно и да бе имало. Та те не бяха успели да видят почти нищо.
Почувства се скована. Не знаеше какво да прави. Не смееше да се намеси. Можеше да затрудни Бил, вместо да му помогне. Съобрази, че трябва да застане на вратата, та никой да не избяга оттам. Пренебрегнала нареждането на Бил, се разкрещя с цяло гърло за помощ.
На горния етаж започнаха да се отварят врати. В стаята откъм стълбището нахлу светлина. Дано Бил успееше да задържи човека, докато някой се притечеше на помощ.
В този миг обаче се чу страхотен трясък. Борещите се явно бяха блъснали една от рицарските брони, защото тя се сгромоляса със силен шум. Вирджиния забеляза как един силует бързо се затичва към прозореца, докато Бил започна да ругае, опитвайки се да се измъкне изпод парчетата броня.
Вирджиния напусна поста си и с все сила се устреми към човека при прозореца. Оказа се обаче, че той е бил отворен, така че на непознатия не му се наложи да губи време. Изскочи през него пробяга през терасата и веднага зави зад замъка. Вирджиния хукна да го преследва. Бе млада и силна и само няколко секунди след непознатия, също зави покрай ъгъла.
Ала попадна в обятията на мъж, внезапно изникнал от малката странична врата. Бе мистър Хайръм П. Фиш.
— Боже мой, та това е дама! — възкликна той. — Извинете, мисис Ревъл. Взех ви за един от разбойниците, бягащи от правосъдието.