— Един току-що мина оттук — отговори задъхано Вирджиния. — Не можем ли да го хванем?
Но още докато задаваше въпроса разбра, че няма смисъл. Беглецът сигурно вече бе в парка, а нощта беше тъмна и безлунна. Тя спокойно се отправи към заседателната зала. Мистър Фиш я придружи, като коментираше надълго и нашироко навиците на крадците с тона на човек, който добре ги познава.
Пред вратата на заседателната зала стояха лорд Кейтърам, Бъндъл и няколко уплашени слуги.
— Какво, по дяволите, става? — попита Бъндъл. — Крадци ли имаше? Вирджиния, какво правите с мистър Фиш? Какви са тези среднощни разходки?
Вирджиния обясни какво се е случило.
— Ужасно вълнуващо! — възкликна Бъндъл. — Не е лесно да ти се струпат убийство и обир за един уикенд. Какво им е на светлините в залата? Навсякъде другаде са в ред.
Тази загадка скоро получи обяснение. Крушките бяха отвинтени и подредени до стената. Покачил се на една стълбичка, достолепният Тредуел, достолепен дори по нощница, възстановяваше осветлението.
— Ако не греша — рече лорд Кейтърам с тъжния си глас, след като се огледа, — в стаята наскоро се е развихрила донякъде бурна дейност.
Думите му не бяха лишени от известна истинност. Всичко, което можеше да бъде съборено, бе съборено. Подът бе обсипан със счупени столове, парчета порцелан и части от рицарски брони.
— Колко души бяха? — попита Бъндъл. — Сбиването май е било доста сериозно.
— Само един, струва ми се — каза Вирджиния, но думите й прозвучаха неуверено.
През прозореца бе избягал наистина само един човек — мъж. Тя обаче бе останала с усещането, че когато хукна да го преследва, е чула някакво шумолене. Ако е имало втори човек, е могъл да напусне залата през вратата. А нищо чудно въпросното шумолене да е само плод на нейното въображение.
На прозореца внезапно се появи запъхтян, Бил.
— Дявол да го вземе! — възкликна гневно той. — Избяга! Пребродих целия район, но няма и следа от него.
— Успокой се, Бил — каза Вирджиния. — Следващия път ще имаш повече късмет.
— Е — рече лорд Кейтърам, — какво според вас да правим? Да си легнем може би? В този час едва ли ще успея да открия Баджуърти. Тредуел, ти знаеш какво трябва да се направи. Ще имаш грижата, нали?
— Разбира се, милорд.
Лордът въздъхна облекчено и се приготви да се оттегли.
— Този нечестивец Айзъкстейн има много здрав сън — отбеляза той не без завист. — Смятах, че цялата тази шумотевица ще го събуди — след това погледна мистър Фиш. — Виждам, че сте намерили време да се облечете.
— Да, успях да се пооблека — призна американецът.
— Много мъдро сте сторили — рече Кейтърам. — По пижама лесно може да се настине. — Прозина се.
В потиснато настроение, компанията се разотиде по стаите.
Глава осемнадесета
Второ среднощно приключение
На другия ден следобед, когато слезе от влака, Антъни срещна старши инспектор Батъл и му се усмихна.
— Върнах се, както се бяхме разбрали — отбеляза той. — Защо сте тук? За да се убедите лично ли?
Батъл поклати глава.
— Не съм се тревожил, че няма да се върнете, мистър Кейд. Просто ми се налага да замина за Лондон.
— Доверчив човек сте, Батъл.
— Наистина ли мислите така, сър?
— Всъщност не. Мисля, че обичате да навлизате в дълбочината на нещата. Тихите води са най-дълбоки и така нататък. Значи заминавате за Лондон?
— Да, мистър Кейд.
— За какво ли?
Детективът не отговори.
— Най-много ми харесва, че сте разговорлив — отбеляза Антъни.
В ъгъла на очите на Батъл се появи сянката на усмивка.
— А вие с какво ще се похвалите, мистър Кейд? Успяхте ли да свършите вашата малка работа?
— Претърпях пълен провал, Батъл. За втори път се оказах безнадеждно неправ. Обидно, нали?
— Ако позволите, сър, какво всъщност искахте да проверите?
— Бях заподозрял френската гувернантка, Батъл. Първо, заради това, че в съответствие с литературата най-малко й отиваше да бъде заподозряна. Второ, защото в нощта на трагедията в стаята й бе запалена лампа.
— Не бих казал, че това е достатъчно основание за подозрения.
— Прав сте. Оказа се недостатъчно. Разбрах обаче, че тя работи тук съвсем отскоро. Освен това забелязах един подозрителен французин да снове из парка. Предполагам, че ви е известно всичко за него?