При тази проверка направи едно откритие. На ъгъла на къщата имаше извивка, в която бе разположен още един прозорец. Ако човек застанеше на определено място, щеше да преброи този прозорец като първи, а първия прозорец, намиращ се над заседателната зала — като втори. Достатъчно бе обаче да се премести само няколко крачки в дясно и тогава частта от замъка над заседателната зала щеше да му се стори начало на сградата. Оттам първият прозорец нямаше да се вижда, а двата прозореца в стаите над заседателната зала щяха да изглеждат съответно като първи и втори по ред. Къде точно бе стоял Антъни, когато бе съгледал светлинката?
Реши, че е много трудно да открие отговор на този въпрос. Всичко зависеше само от една крачка. Поне едно нещо обаче напълно се изясни. Бе напълно възможно да е сгрешил, че светлината се е появила във втората стая, смятано от края на замъка. Не бе изключено тя да се е появила и в третата стая.
Кой ли живееше в третата стая? Антъни реши да разбере час по-скоро. Провървя му. Тредуел току-що бе донесъл в трапезарията масивния сребърен чайник и го бе сложил на обичайното му място. Нямаше други хора.
— Здравейте, Тредуел. Искам да ви питам нещо. Кой е настанен в третата стая от края откъм западната страна? Над заседателната зала.
Тредуел се замисли.
— Американецът, сър. Мистър Фиш.
— Наистина ли? Благодаря.
— Няма за какво, сър.
Тредуел понечи да излезе, но след това размисли. Желанието да огласят първи някоя новина придава човечност дори на лакеите с царствена осанка.
— Може би сте чули, сър, какво се случи снощи?
— Не знам нищо. Какво се е случило?
— Имаше опит за грабеж, сър!
— Наистина ли? Откраднаха ли нещо?
— Не, сър. Крадците бяха започнали да разглобяват доспехите в заседателната зала, когато бяха изненадани и принудени да избягат. За съжаление, успяха да се измъкнат.
— Много любопитно — рече Антъни. — Отново заседателната зала. Оттам ли са влезли?
— Предполага се, сър, че са изкъртили прозореца.
Удовлетворен от интереса, който бе събудила неговата информация, Тредуел пак се запъти към вратата, но сетне спря и се извини.
— Прощавайте, сър, но не ви чух да влизате и не знаех, че сте застанали точно зад мен.
Господин Айзъкстейн, жертвата на сблъсъка, дружески махна с ръка.
— Няма нищо, любезни ми приятелю. Няма нищо, уверявам ви.
Тредуел се оттегли с надменен вид, а Айзъкстейн се отпусна в едно кресло.
— Здравейте, Кейд, ето ви отново сред нас. Чухте ли за снощното представление?
— Да — рече Антъни. — Уикендът е доста наситен със събития, не намирате ли?
— В снощната история пръст имат местните хора — вметна Айзъкстейн. — Пипаха ужасно нескопосано и дилетантски.
— Тук има ли хора, които да събират ризници? — попита Антъни. — На доста любопитна вещ са се спрели.
— Да де — съгласи се мистър Айзъкстейн. Спря за малко, сетне продължи бавно: — цялата обстановка тук започва да става много неприятна.
Тонът му бе почти заплашителен.
— Защо? — учуди се Антъни.
— Защо ни държат тук? Разпитът приключи вчера. Трупът на княза ще бъде пренесен в Лондон, където ще бъде съобщено, че е умрял от инфаркт. И въпреки това не позволяват на никого да напуска замъка. Господин Ломакс не е по-информиран от мен. Препраща ме към старши инспектор Батъл.
— Той явно крие някакъв коз — рече замислено Антъни. — И държи никой да не напуска замъка.
— Извинете, господин Кейд, но вие го напуснахте.
— Да, с въже, вързано за крака. Нямам съмнение, че през цялото време съм бил следен. Щяха да ме пипнат, ако се опитах да се отърва от револвер или от нещо такова.
— А, да, револверът — каза замислено Айзъкстейн. — Още не са го намерили.
— Да.
— Нищо чудно убиецът пътьом да го е хвърлил в езерото.
— Напълно е възможно.
— А къде е старши инспектор Батъл? Днес следобед не съм го виждал.
— Замина за Лондон. Срещнах го на гарата.
— Заминал за Лондон? Наистина ли? Каза ли кога ще се върне?
— Утре рано сутрин.
Вирджиния влезе заедно с лорд Кейтърам и мистър Фиш. Усмихна се на Антъни.
— Ето че вече сте тук, мистър Кейд! Успяхте ли да научите за снощните ни приключения?
— Наистина, господин Кейд, нощта бе много вълнуваща — допълни Фиш. — Разбрахте ли, че насмалко да взема мисис Ревъл за един от крадците?