— Междувременно какво стана с крадеца? — попита Антъни.
— Междувременно крадецът се измъкна — отвърна мрачно американецът.
— Я ни налей чая! — обърна се лорд Кейтърам към Вирджиния. — Не знам къде е Бъндъл.
Вирджиния разля чая. След това седна до Антъни.
— След чая елате при навеса за лодки — прошепна му тихо. — Ние с Бил имаме да ви разказваме доста неща.
После се включи непринудено в общия разговор. Срещата при навеса се осъществи така, както бе предвидено.
Вирджиния и Бил бяха единодушни, че единственото място, където може да се разговаря спокойно, е в лодка в средата на езерото. След като отидоха там, Антъни изслуша подробен разказ за среднощната случка. Бил изглеждаше малко сърдит, задето Вирджиния въвежда в събитията и човека от колониите.
— Много странно — рече Антъни, щом изслуша разказа им. — Вие какво мислите? — обърна се той към Вирджиния.
— Мисля, че са търсили нещо — отговори тя веднага. — Струва ми се нелепо да са влезли ей така, колкото да крадат. Смятали са, че онова, което им трябва, е в доспехите. Повече от ясно е. Защо обаче почукваха по ламперията? Да си речеш, че са търсели тайно стълбище или нещо такова. Знам, че някъде в Чимнис има монашеска килия — продължи Вирджиния. — Сто на сто има и скрито стълбище. Лорд Кейтърам ще ни каже. Какво обаче търсеха?
— Явно не мемоарите — вметна Антъни. — Те са доста обемисти. Сигурно нещо малко.
— Предполагам, Джордж знае — допълни Вирджиния. — Как ли да го накарам да ми каже? През цялото време чувствах, че има нещо гнило.
— Споменахте, че сте забелязали само един човек — продължи Антъни, — но че не изключвате възможността да е имало и друг, тъй като ви се е сторило, че когато сте се затичали към прозореца някой се е дръпнал към вратата.
— Звукът бе съвсем слаб — поясни Вирджиния. — Може и да е бил плод на моето въображение.
— Напълно възможно е, но в случай че звукът е бил истински, вторият човек безспорно е отседнал в имението. Чудя се…
— Какво се чудите? — попита Вирджиния.
— Чудя се защо мистър Хайръм Фиш се облича, щом чуе от долния етаж викове за помощ.
— Има нещо съмнително — съгласи се Вирджиния. — А и Айзъкстейн, изобщо не се събуди, което също е подозрително.
— Да не забравяме и Борис — рече Бил. — Прилича на престъпник. За лакея на княз Михаил ми е думата.
— Чимнис гъмжи от подозрителни типове — каза Вирджиния. — Предполагам, че другите пък се съмняват в нас. Жалко, че старши инспектор Батъл замина за Лондон. Бе глупаво от негова страна. А, да не забравя, мистър Кейд, веднъж-дваж видях французина с подозрителен вид да шпионира из парка.
— Ужасна бъркотия — призна Антъни. — И аз ходих да си търся акъла. Станах за смях. Знаете ли, според мен целият въпрос се свежда до следното: дали тези хора са намерили снощи това, което са търсели?
— Според мен не — каза Вирджиния. — Повече от сигурна съм.
— В такъв случай ще дойдат отново. Знаят или скоро ще узнаят, че Батъл е в Лондон. Няма да се уплашат и тази нощ пак ще ни навестят.
— Наистина ли смятате така?
— Много е възможно. Предлагам да образуваме малък синдикат. Ние с Евърсли и аз — ще се скрием в заседателната зала, като вземем предпазни мерки, разбира се…
— А аз? — прекъсна го Вирджиния. — Не си въобразявайте, че няма да участвам.
— Слушай, Вирджиния — намеси се Бил, — тази работа е за мъже…
— Не бъди глупак, Бил. Ще участвам и аз. Хич не си прави илюзии. Значи довечера нашият малък синдикат ще бъде на пост.
Решението бе взето и подробностите на плана бяха обсъдени. След като останалите гости си легнаха, членовете на синдиката един по един се промъкнаха долу. Всички бяха въоръжени с мощни електрически фенерчета, а в джоба на Антъни имаше и револвер.
Бе предположил, че през нощта ще бъде направен втори опит за претърсване на залата. Не бе очаквал обаче да го стори външен човек. Бе решил, че съмнението на Вирджиния е основателно. Затова, скрит зад стария дъбов гардероб, бе насочил погледа си към вратата, а не към прозорците. Вирджиния се бе присвила зад рицарските доспехи при отсрещната стена. Бил бе застанал до прозореца.
Минутите сякаш се нижеха безкрайно. Стенният часовник отбеляза един часа. Сетне един и половина, два, два и половина. Антъни, целият вдървен и изтръпнал, започна бавно да стига до извода, че е сгрешил и тази нощ никой няма да се опита да проникне в залата.