Батъл замълча.
— Знам какво ще кажете — рече Вирджиния. — Че жените не умеят да пазят тайна. Чувала съм го безброй пъти от Джордж.
През цялото време Лъомоан бе изучавал Вирджиния. Обърна се към колегата си от Скотланд Ярд.
— Правилно ли съм разбрал, че това е госпожа Ревъл?
— Да, така се казвам — потвърди Вирджиния.
— Нали вашият съпруг работеше в дипломатическата служба? И вие бяхте с него в Херцословакия непосредствено преди убийството на покойните монарси?
— Да.
Лъомоан отново се обърна към Батъл.
— Според мен госпожата има право да чуе историята. Макар и косвено, тя я засяга. Освен това — очите му просветнаха лукаво — дискретността й се цени много високо в дипломатическите среди.
— Радвам се, че са ми писали такава оценка — засмя се Вирджиния. — И че няма да бъда държана встрани от събитията.
— Дали да не пийнем нещо разхладително? — попита Антъни. — Къде ще проведем заседанието? Тук ли?
— Да, сър, ако не възразявате — каза Батъл. — Имам причини да не напускам до сутринта помещението. След като чуете какво ще ви разкажа, ще разберете защо.
— В такъв случай ще имам грижата за напитките — рече Антъни.
Бил отиде да му помогне, те се върнаха с поднос с чаши, бутилки сода и други житейски потребности.
Нарасналият синдикат се настани удобно в ъгъла до прозореца около голямата дъбова маса.
— Всичко, разбира се, ще си остане между нас — каза Батъл. — Нещата, които ще чуете тук, са строго поверителни. Не бива да изтича никаква информация. Хора като мистър Ломакс, които смятат, че нещата трябва да се потулват, рискуват много повече, отколкото предполагат. Всичко започна преди около седем години. Точно тогава се бе разгърнало онова, което днес наричаме „обновление“. Особено в Източна Европа. Във Великобритания се провеждаха активни дипломатически контакти, съвсем задкулисно, при които конците се дърпаха от един наш познайник, граф Стилптич. Всички балкански държави бяха заинтересовани и мнозина крале посетиха Англия! Няма да влизам в подробности, но нещо изчезна. Изчезна по такъв начин, че изглеждаше невероятно, освен ако човек приемеше две неща — че крадецът е кралска особа и че кражбата е извършена от голям професионалист. Мосю Лъомоан би могъл да ви разкаже повечко.
Французинът учтиво се поклони и поясни.
— Възможно е в Англия изобщо да не сте чували за нашия прословут невероятен крал Виктор. Никой не знае как всъщност се казва, но той е човек, надарен с изключителна смелост и дръзновение, говори пет езика и е ненадминат в изкуството да се предрешава. Макар и да е известно, че баща му е англичанин или ирландец, самият той работи главно в Париж. Именно в Париж преди около осем години осъществи няколко дръзки кражби. Тогава живееше под името капитан О’Нийл.
Вирджиния възкликна удивено. Мосю Лъомоан я стрелна с поглед.
— Разбирам кое развълнува госпожата. След малко ще разберете и вие. Ние от службите за сигурност имахме подозрения, че въпросният капитан О’Нийл всъщност е крал Виктор, но не разполагахме с доказателства. По онова време в Париж живееше една умна млада актриса, Анжела Мори, работеше във „Фоли Бержер“. Известно време подозирахме, че е съучастничка на крал Виктор, но отново не успяхме да открием доказателства. Париж се готвеше да посрещне младия крал Николай IV Херцословашки. В службите за сигурност получихме изрични указания да обезпечим в максимална степен безопасността на Негово Величество. Предупредиха ни да държим под око някаква революционна организация, наричаща се „Другарите на Червената ръка“. Сетне се разбра, че другарите са се свързали с Анжела Мори и са й предложили голяма сума, ако се съгласи да им помогне. Тя трябвало да плени с чара си младия крал и да го подмами на място, посочено от другарите. Анжела Мори приела подкупа и се съгласила да изиграе тази роля. Младата дама обаче се оказала далеч по-умна и амбициозна, отколкото предполагали новите й работодатели. Успяла да завърти главата на краля, който се влюбил до полуда в нея и я отрупал със скъпоценности. Точно тогава й хрумнало да стане не кралска любовница, а кралица! Както всички знаем, успя да го постигне. Бе представена в Херцословакия като графиня Варага Пополевска, от династията Романови, и след време стана кралица Варага. Съвсем не лошо постижение за една второстепенна парижка актриса! Знаем, че играеше новата си роля изключително добре. Победата й обаче не се оказала дълговечна. „Другарите на Червената ръка“, вбесени от нейното предателство, два пъти извършиха покушения срещу нея. Накрая успяха да насъскат сънародниците си дотолкова, че избухна революция и кралят и кралицата бяха убити. Труповете им, обезобразени до неузнаваемост, бяха ярко свидетелство за гнева на тълпата срещу кралицата чужденка от долно потекло. Освен това се разбра, че кралица Варага изобщо не е прекъсвала връзката си със своя съучастник, крал Виктор. Нищо чудно дори той да е автор на плана за нейния успех. Знаем, че е продължавала да си пише с него, като е използвала шифър. За по-сигурно му пишела на английски и ги подписвала с името на една англичанка, чийто съпруг тогава работел в посолството. Двамата смятали, че дори и да се направи проверка и въпросната дама да отрече, че почеркът е неин, никой няма да й повярва — как иначе ще реагира една невярна жена, пишеща писма на своя любовник! Използвала е вашето име, мисис Ревъл.