— Знам — каза Вирджиния, която ту побледняваше, ту възвръщаше цвета на лицето си. — Значи ето каква е истината за писмата. А аз през цялото време се чудех.
— Изключително подъл номер! — извика възмутен Бил.
— Писмата са били адресирани до парижкото жилище на капитан О’Нийл. Колкото до главната им цел, върху нея хвърлиха светлина някои любопитни факти, станали известни по-късно. След убийството на краля и кралицата много от кралските скъпоценности, попаднали в ръцете на тълпата, впоследствие се оказаха в Париж. Там се разкри, че в девет от десет случая най-ценните скъпоценни камъни по тях са били махнати и подменени с фалшиви. А се знае, че сред кралските скъпоценности имаше някои много известни камъка. Очевидно и като кралица Анжела Мори не се е отказала от стария си занаят. Сега вече стигаме до същината. Николай IV и кралица Варага посетиха Англия и гостуваха на покойния маркиз Кейтърам, тогава министър на външните работи. Херцословакия е малка страна, но не можеше да бъде пренебрегвана. Кралица Варага нямаше как да не бъде приета. И ето, имаме в едно лице кралска особа и опитна крадла. Няма съмнение, че използваният фалшификат, направен толкова изкусно, че да заблуди всеки, освен експерт, е бил измайсторен от крал Виктор. Всъщност той безспорно е бил автор на целия план, като знаем дързостта, с която бе осъществен.
— И сетне какво стана? — попита Вирджиния.
— Сетне всичко бе потулено — отвърна лаконично старши инспектор Батъл. — До ден-днешен не се е споменавало нищо за случилото се. Сторихме всичко, което бе възможно да се стори тихомълком, а то не бе никак малко, уверявам ви. Имаме методи, които ще изненадат всекиго. Скъпоценният камък обаче не напусна Англия заедно с кралицата на Херцословакия, само това мога да ви кажа. Нейно Величество го е скрила някъде, но къде, така и не успяхме да открием. Не бих се учудил обаче — старши инспектор Батъл се огледа, — ако е някъде в тази зала.
Антъни се изправи на крака.
— Какво? Не сте успели да го откриете през всички тези години? Невъзможно.
— Не са ви известни някои обстоятелства, мосю — бързо каза французинът. — Само половин месец по-късно в Херцословакия избухна революцията и кралят и кралицата бяха убити. Междувременно в Париж арестуваха за дребна кражба и капитан О’Нийл. Надявахме се да открием в дома му пачката с шифрованите писма, но се оказа, че тя е била открадната от някакъв херцословак. Бил е в Херцословакия непосредствено преди революцията, а после изчезна вдън земя.
— Сигурно е отишъл в чужбина — рече замислено Антъни. — И то не къде да е, а в Африка. Обзалагам се, че е пазил въпросните писма като зеницата на окото си. Смятал ги е за златна мина. Освен това по всяка вероятност прякорът му е бил Педро Холандеца или нещо от този род. — Усети върху себе си спокойния поглед на старши инспектор Батъл и се усмихна. — Не се правя на ясновидец, Батъл — каза му, — макар и да изглежда така. Ще ви кажа какво имам предвид.
— Има нещо, което не обяснихте — намеси се Вирджиния. — Каква връзка има всичко това с мемоарите? Сто на сто има някаква връзка.
— Мадам е много съобразителна — рече с одобрение Лъомоан. — Да, има връзка. По същото време в Чимнис бе отседнал и граф Стилптич.
— Значи той може да е бил в течение?
— Убеден съм в това.
— И, разбира се — рече Батъл, — ако е споменал тази история в скъпоценните си мемоари, скандалът ще бъде неописуем. Особено като се разбере, че цялата работа е била потулена.
Антъни запали цигара.