Антъни не каза нищо и продължи да гледа през прозореца. Известно време старши инспектор Батъл не отмести поглед от неподвижния му гръб.
— Добре, сър, лека нощ — каза най-сетне и се отправи към вратата.
Антъни се размърда.
— Чакайте, Батъл.
Старши инспекторът послушно спря. Антъни се дръпна от прозореца, извади цигара от табакерата и я запали. Всмукна от нея и едва тогава поде:
— Тази история в Стейнс май доста ви интересува?
— А, не. Просто е необичайна.
— Смятате ли, че човекът е бил застрелян там, където е бил открит, или според вас са го убили другаде, а после са пренесли трупа?
— Смятам, че са го убили другаде и тялото е било пренесено с автомобил.
— И аз мисля така — каза Антъни.
Нещо в тона му накара инспектора да го погледне с повишен интерес.
— Имате ли някакви предположения? Знаете ли кой го е оставил там?
— Да — рече Антъни. — Аз. — Бе леко раздразнен от абсолютната невъзмутимост на събеседника си. — Май нищо не може да ви учуди, Батъл!
— „Никога не издавай чувствата си.“ Преди време ме научиха на това правило и го намирам за много полезно.
— Чудесно сте го усвоили — каза Антъни. — Винаги го спазвате. Е, искате ли да чуете цялата история?
— С удоволствие, мистър Кейд.
Антъни придърпа два стола, двамата седнаха и младежът разказа какво се е случило предния четвъртък.
Батъл го изслуша невъзмутимо. Когато Антъни приключи, в очите му заигра пламъче.
— Знаете ли, сър? — каза инспекторът. — Някой ден можете да загазите.
— Какво излиза? Че арестуването ми се разминава за втори път?
— Винаги предоставяме на хората достатъчно свобода — рече Батъл.
— Много елегантно се изразихте.
— Не разбирам обаче, сър — допълни Батъл, — защо решихте да ми признаете всичко това?
— Трудно е да ви обясня — каза Антъни. — Виждате ли, Батъл, ценя високо вашите способности. Когато нещо става, вие винаги сте там, потвърждава го случилото се нощес. Реших, че ако не споделя с вас какво знам, ще попреча сериозно да се изявите. Заслужавате да имате достъп до всички факти. Направих всичко по силите си да объркам доста нещата. До снощи не можех да ви кажа нищо, тъй като това щеше да засегне мисис Ревъл. Сега обаче, след като окончателно стана ясно, че тези писма нямат абсолютно нищо общо с нея, отпадат всички съмнения, че е замесена. Вероятно й дадох лош съвет, но го сторих, защото никой нямаше да повярва, че е дала пари на изнудвача просто защото й е хрумнало да се позабавлява.
— Съдът едва ли щеше да й повярва — съгласи се Батъл. — Съдебните заседатели нямат въображение.
— Виждам обаче, че вие го приемате като нещо естествено — каза Антъни, гледайки с любопитство събеседника си.
— Мистър Кейд, най-често работя с тези хора, с представители на така наречената висша класа. Повечето хора се съобразяват с това, какво ще си помислят съседите. Единствено престъпниците и аристократите не го правят. Вършат първото, което им дойде на ум, и никога не си дават труда да мислят какво ще си кажат останалите за тях. Имам предвид не само богаташите, които непрекъснато си устройват приеми, но и хората, които от поколения са възпитавани да мислят, че от значение е единствено тяхното мнение. Винаги съм смятал представителите на висшите класи за безстрашни, искрени и понякога необикновено глупави.
— Крайно интересни разсъждения, Батъл. След време сигурно ще напишете спомени, които ще заслужават да бъдат прочетени.
Детективът се усмихна, но не каза нищо.
— Ще ви попитам нещо — допълни Антъни. — Подозирахте ли ме във връзка с историята в Стейнс? От поведението ви останах с чувството, че да.
— Прав сте. Имах такова усещане. Не разполагах обаче с нищо, с което да обоснова подозренията си. Справихте се много добре, мистър Кейд. Нито за миг не преиграхте с безразличието си към случката.
— Приятно ми е да го чуя — каза Антъни. — Имам усещане, че още от първия миг след запознанството ни започнахте да ми залагате капанчета. Общо взето, успях да ги заобиколя, но с цената на доста напрежение.
Батъл се усмихна мрачно.
— Именно по този начин се ловят престъпници, сър. Отпускаш хватката, даваш им известна свобода, оставяш ги да се мятат. Рано или късно обаче нервите им не издържат и с тях е свършено.
— Жизнерадостен човек сте, Батъл. Мен кога ще заловите?
— Вече ви казах, винаги предоставяме на хората свобода.