— Подобно на всички жени, на повечето писма не бе писала дата и адрес. За адреса можех да се подосетя само по една дума, която открих в едно от писмата — „Чимнис“.
От удивление Антъни забрави да угаси клечката и я хвърли едва след като тя започна да обгаря пръстите му.
— Чимнис ли? Виж ти!
— Говори ли ти нещо?
— Става дума за едно от най-известните благороднически имения в Англия, драги ми Джеймс. За място, където крале, кралици и дипломати прекарват уикендите.
— Ето защо се радвам, че за Англия ще заминеш ти, а не аз — отвърна простичко Джими. — Разбираш от тези неща. Един канадски дървосекач като мен може да направи безброй бели. Ти обаче, след като си учил в Итън и Хароу…
— Само в едното училище — вметна скромно Антъни.
— По̀ ще се оправиш. Питаш ме защо не й ги изпратих по пощата? Видя ми се опасно. От писмата останах с впечатлението, че жената има ревнив съпруг. Представи си, че той отвори плика. Какво ще стане тогава с клетата дама? Ами ако вече не е сред живите? Писмата изглеждаха доста стари. В крайна сметка реших, че е най-правилно някой да отиде в Англия и да й ги предаде на ръка.
Антъни загаси цигарата, отиде при Джими и го потупа дружески по гърба.
— Ти си същински рицар, Джими — каза му. — Канадските лесове трябва да се гордеят с теб. Едва ли ще свърша тази работа добре като теб.
— Но ще я свършиш, нали?
— Естествено.
Макграт стана, отвори едно чекмедже, извади оттам връзка писма и я метна върху масата.
— Заповядай. Няма да е зле да им хвърлиш едно око.
— Наложително ли е? Бих предпочел да не го правя.
— От това, което ми каза за Чимнис, нищо чудно жената да е отсядала там само веднъж. Ако прегледаш писмата, може да разбереш как да я откриеш.
— Май си прав.
Прочетоха внимателно писмата, но не намериха нищо. Антъни замислено ги подреди.
— Клетата жена! — възкликна той. — Наистина е имало от какво да се бои.
Джими кимна.
— Смяташ ли, че ще успееш да я откриеш? — попита той с вълнение в гласа.
— Няма да напусна Англия, докато не го сторя. Съдбата на тази неизвестна дама май наистина те тревожи.
Джими замислено прокара пръст над името й.
— Красиво — рече така, сякаш се извиняваше. — Вирджиния Ревъл.
Глава трета
Вълнения във висшето общество
— Разбрах, любезни ми приятелю, разбрах!
Лорд Кейтърам потрети думите с надеждата, че с тях ще успее да сложи край на разговора и да избяга. Никак не му бе приятно да го държат на стълбите на изискания лондонски клуб, на който бе член, и да търпи несекващото красноречие на достопочтения Джордж Ломакс.
Клемънт Едуард Алистър Брент, девети маркиз на Кейтърам, бе дребен джентълмен с опърпани дрехи и никак не се покриваше с разпространената представа за маркиз. Имаше светлосини очи, тънък меланхоличен нос и изискани обноски.
Главното нещастие в живота на лорд Кейтърам се състоеше в това, че преди четири години бе наследил титлата от брат си, осмия маркиз. Покойният лорд Кейтърам бе виден човек, чиято дума се чуваше в цяла Англия. Беше се прочул като министър на външните работи и родовото му имение Чимнис се славеше със своето гостоприемство. Подпомаган умело от съпругата си, дъщеря на херцога на Пърт, бе организирал в края на седмицата в Чимнис неофициални приеми, където се ковеше историята. Нямаше изтъкнат англичанин, пък и европеец, който в един или друг момент да не бе гостувал там.
Всичко това беше прекрасно. Деветият маркиз на Кейтърам уважаваше и ценеше много паметта на брат си. Хенри наистина се бе справял великолепно с работата си. Лорд Кейтърам обаче не приемаше, че на Чимнис се гледа като национално достояние, а не като на частно провинциално имение. Нищо не дразнеше лорд Кейтърам повече от политиката — освен самите политици. Затова бе започнал да показва досада от красноречието на Джордж Ломакс. Джордж Ломакс бе едър човек, склонен към пълнеене, с червендалесто лице и изпъкнали очи и съзнаваше много добре своята значимост.
— Нали разбираш, Кейтърам? Тъкмо сега не можем да си позволяваме никакви скандали. Положението е изключително деликатно.
— Винаги е деликатно — отбеляза лорд Кейтърам с лека ирония.
— Любезни приятелю, аз просто съм в течение.
— Разбрах, драги ми приятелю, разбрах — рече лорд Кейтърам, отново заел отбранителна позиция.