— Една мъничка грешка да направим в тази херцословашка история, и всичко се проваля. Концесията за нефтодобив трябва на всяка цена да бъде предоставена на британска компания. Нали разбираш?
— Да де!
— Княз Михаил Оболович пристига в края на седмицата. Ще го организираме така, че преговорите в Чимнис да бъдат представени за ловуване.
— Тази седмица мислех да ходя в чужбина.
— Глупости, драги ми Кейтърам, никой не пътува, в чужбина в началото на октомври.
— Моят лекар смята, че ще ми се отрази добре — рече лорд Кейтърам и погледна с надежда едно такси, което бавно минаваше край тях.
Не успя обаче да се измъкне, тъй като Ломакс имаше неприятния навик да не позволява на хората, с които водеше сериозен разговор, да му избягат — умение, очевидно създадено вследствие на дълъг опит. В случая бе хванал здраво ревера на лорд Кейтърам.
— Драги ми човече, повелявам ти. Не може, когато съществува опасност от национална криза…
Лорд Кейтърам неловко се размърда. Внезапно осъзна, че предпочита да предостави имението си за безброй приеми, отколкото да слуша пак Джордж Ломакс да му цитира собствените си речи. От опит знаеше, че Ломакс е в състояние да говори безспир цели двайсет минути.
— Добре, добре, съгласен съм — отвърна припряно. — Но нали ще го уредиш ти?
— Драги ми приятелю, няма нищо за уреждане. Дори да пренебрегнем историческата значимост на имението, то е разположено идеално. Аз ще бъда в Абатството, на някакви си десетина километра. Сам знаеш, че не ми приляга да присъствам на неофициален прием.
— Да де — съгласи се лорд Кейтърам, който нямаше представа защо не му приляга, пък и не искаше да научава.
— Надявам се обаче да нямаш нищо против присъствието на Бил Евърсли. Току-виж се наложи да го използвате за куриер.
— С удоволствие — отвърна лорд Кейтърам и се пооживи. — Бил е добър стрелец и е симпатичен на Бъндъл.
— Стрелбата не е от значение. Ловуването е само прикритие.
Лорд Кейтърам отново погледна тъжно.
— Значи се разбрахме — продължи Ломакс. — Ще присъстват князът, свитата му, Бил Евърсли, Хърман Айзъкстейн…
— Кой?
— Хърман Айзъкстейн. Представител е на групировката, за която ти говорих.
— На Британския картел ли?
— Да, защо?
— Нищо, нищо. Просто ми хрумна, че тези хора са с доста странни имена.
— И, разбира се, трябва да има един-двама външни хора, колкото да изглежда по-убедително. Би могла да се погрижи лейди Айлийн. Нека са млади хора без критично мислене, които да не разбират от политика.
— Бъндъл ще го уреди, бъди уверен.
— Сега се сетих — рече Ломакс, внезапно осенен от нещо. — Спомняш ли си какво ти говорих?
— Говори ми за много неща.
— Думата ми е за тази… нека я наречем неприятност.
— Гласът на Ломакс се сниши досъзаклятнически шепот.
— За мемоарите. За мемоарите на граф Стилптич.
— Струва ми се, че грешиш. — Лорд Кейтърам потисна прозявката си. — Хората си падат по скандали. И аз обичам да чета мемоари.
— Работата не е в това дали хората ще ги прочетат или няма да ги прочетат. Ще ги прочетат, разбира се! Проблемът е, че ако книгата се появи сега, би могло да обърка всичко. Народът на Херцословакия иска да върне монархията и е готов да предложи престола на княз Михаил, който пък се радва на симпатиите и подкрепата на британското правителство…
— И който е готов да предостави концесии на мистър Айки Хърмансейн и сие, стига да му отпуснат заем от милион лири, за да се настани на престола…
— Кейтърам, Кейтърам! — прекъсна го Ломакс със страдалчески шепот. — Дискретност преди всичко! Дискретност!
— Пък и спомените на Стилптич могат да обърнат каруцата — продължи лорд Кейтърам с известно злорадство, макар и да сниши глас в отговор на молбата на събеседника си. — Особено ако е описал тиранията и диващините на Оболовичи. И в нашата Камара на общините могат да възникнат въпроси. Не е изключено някой да попита защо ще съдействаме за подмяната на демократичната форма на управление със старовремски деспотизъм и ще браним интересите на кръвопийците капиталисти. После идва ред на оставката на правителството. Нали?
Ломакс кимна.
— И по-лошо може да стане — прошепна той. — Представи си, че някой намекне за злощастното изчезване… Знаеш за какво говоря.
Лорд Кейтърам го погледна.