Следващите две минути Вирджиния прочете няколко пъти тези думи.
Вдигна поглед от бележката и огледа луксозната спалня, сякаш я виждаше с нови очи.
След това отново се подаде през прозореца.
— Какво да направя? — попита Вирджиния.
— Детективите са от другата страна на замъка, при заседателната зала. Слезте долу и излезте през страничната врата. Аз ще бъда там. Отвън ни чака кола.
Вирджиния кимна. Бързо се преоблече, сложи си спортен бежов костюм и малка кожена шапка.
Сетне се усмихна, написа кратка бележка, адресирана до Бъндъл, и я забоде с карфица върху игленика.
Промъкна се на долния етаж и тихо отключи страничната врата. Отметна глава със същото горделиво движение, с което далечните й прадеди са се включвали в кръстоносните походи, и излезе навън.
Глава двадесет и шеста
Тринадесети октомври
В десет часа сутринта в сряда, тринайсети октомври, Антъни Кейд влезе в хотел „Харидж“ и потърси барон Лолопретжизил, наел там апартамент.
След отреденото по протокол време бе отведен във въпросния апартамент. Баронът стоеше до камината достолепно, макар и малко сковано. Същата поза бе заел и дребният капитан Андраши, само дето видът му излъчваше и известна враждебност.
Последваха обичайните поклони, изтраквания с токове и други формалности, предвидени от етикета. Антъни вече бе усвоил тези условности.
— Извинете, бароне, че ви търся толкова рано — поде той, като остави шапката и бастуна си върху масата. — Всъщност съм дошъл да ви направя малко делово предложение.
— Виж ти! — възкликна баронът.
Капитан Андраши, така и непреодолял първоначалното си недоверие към Антъни, го изгледа с подозрение.
— Както ви е известно — продължи Антъни, — бизнесът е основан върху добре известните правила на търсенето и предлагането. На човек му трябва нещо, което притежава друг. В крайна сметка въпросът опира до цената.
Баронът го изгледа внимателно, но не каза нищо.
— Един херцословашки благородник и един британски джентълмен би трябвало лесно да се разберат — бързо изрече Антъни.
Леко поруменя, когато каза тези думи, тъй като на един англичанин не му е лесно да ги произнесе. От предишните си разговори с барона бе останал обаче с впечатлението, че той е много възприемчив към подобни изрази. Номерът мина и този път.
— Така е — съгласи се баронът, подкрепяйки думите си с кимане.
Дори Андраши се отърси от своята вцепененост и също кимна.
— Добре тогава — каза Антъни. — Ще говоря без заобикалки…
— Какво? — прекъсна го баронът. — Какво означава „без заобикалки“? Не разбирам.
— Просто се изразих образно, бароне. Сега ще ви го обясня на обикновен английски. На вас ви трябва стока, аз я притежавам. Корабът ви е изправен, но му липсва знаме. Като казвам „кораб“, имам предвид Лоялистката партия на Херцословакия. Понастоящем ви липсва основният елемент във вашата политическа програма. Липсва ви княз. Да предположим, нека само предположим, че мога да ви осигуря княз…
Баронът се ококори.
— Изобщо не ви разбирам — заяви той.
— Сър! — викна капитан Андраши, и засука яростно мустаци. — Вие ни обиждате!
— Ни най-малко — отхвърли обвинението Антъни. — Опитвам се да ви бъда полезен. Говорим за търсене и предлагане, нали вече ви казах. Става дума за съвсем почтена сделка. Князът ще е истински, с фирмена марка и всичко, както му е редът. Ако се спогодим, ще видите, че ви предлагам истинска стока.
— Никак, ама никак не ви разбирам — повтори баронът.
— Всъщност засега е без значение — каза любезно Антъни. — За мен важното бе да започнете да свиквате с тази мисъл. Нека се изразя малко по-грубо — държа един коз в ръката си. Вие искате княз. При определени условия съм готов да ви го осигуря.
Баронът и Андраши продължаваха да го гледат учудено. Антъни взе шапката и бастуна си и се запъти към вратата.
— Помислете върху моето предложение, бароне. Има още нещо. Тази вечер трябва да дойдете в Чимнис. Заедно с капитан Андраши. Там ще стават много интересни неща. Да се договорим ли за час и място? Например да се видим в девет часа в заседателната зала? Благодаря ви, господа. Мога ли да разчитам на вашето присъствие?
Баронът направи крачка напред и погледна Антъни в лицето.
— Мистър Кейд — заяви не без достолепие. — Дано не сте решили с мен да се подиграете.