Антъни издържа на погледа му.
— Бароне — каза му с леко изменен глас, — уверявам ви, в края на тази вечер вие пръв ще се съгласите, че думите ми са били съвсем сериозни.
Поклони се на двамата и излезе от стаята.
После отиде в Сити и изпрати визитната си картичка на мистър Хърман Айзъкстейн.
След като почака малко бе, приет от елегантно облечен дребосък с бледо лице, подкупващи маниери и военно звание.
— Искали сте да видите мистър Айзъкстейн — попита той. — Тази сутрин ще бъде ужасно зает. Ще участва в заседания на управителни съвети, а има и други ангажименти. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
— Трябва да разговарям лично с него — каза Антъни и добави сякаш между другото: — Идвам от Чимнис.
Младежът бе донякъде впечатлен от споменаването на Чимнис.
— А, така ли! Е, ще се опитам да уредя нещо.
— Кажете му, че въпросът е важен — натърти Антъни.
— Да не би да е послание от лорд Кейтърам? — предположи младият човек.
— Нещо от този род — рече Антъни. — Налага се незабавно да разговарям с мистър Айзъкстейн.
След две минути бе въведен в разкошен кабинет, където бе смаян най-много от огромните кожени кресла. Айзъкстейн се изправи да го посрещне.
— Извинете за внезапното посещение — каза Антъни. — Знам, че сте страшно зает, и няма да ви отнемам излишно време. Искам просто да ви направя едно делово предложение.
Айзъкстейн внимателно го изгледа с големите си черни очи.
— Пура? — предложи съвсем неочаквано и му поднесе разтворената кутия.
— Благодаря — отвърна Антъни. — С удоволствие. Става дума за херцославашкия въпрос — продължи Антъни, докато палеше пурата. Забеляза как неподвижният поглед на събеседника му трепна. — Убийството на княз Михаил обърка цялата работа.
Айзъкстейн вдигна едната си вежда.
— Да — каза и извърна очи към тавана.
— Петрол — рече Антъни, гледайки замислено полираната повърхност на бюрото. — Хубаво нещо е петролът.
Усети, че е събудил любопитството на финансиста.
— Мистър Кейд, имате ли нещо против да говорим по същество?
— Ни най-малко. Ако някоя друга компания сложи ръка на концесиите, едва ли ще ви стане особено приятно. Познах ли?
— Какво предлагате? — попита финансистът, гледайки го от упор.
— Предлагам подходящ претендент за престола. Човек с изцяло пробритански настроения.
— Къде го открихте?
— Това е моя тайна.
Айзъкстейн отговори на това малко предизвикателство с лека усмивка. От погледа му личеше, че е нащрек.
— Истински претендент? Да не е някакъв самозванец?
— Съвсем истински.
— Сериозно ли говорите?
— Да.
— Добре, вярвам ви.
— Май не е необходимо човек дълго да ви убеждава? — попита Антъни, като го погледна с любопитство.
Хърман Айзъкстейн се усмихна.
— Нямаше да съм постигнал всичко това, ако не различавах истината от лъжата — отговори той простичко. — Какви са вашите условия?
— Същият заем, който сте предложили на княз Михаил. При същите условия.
— А за себе си какво ще искате?
— Засега нищо, освен да дойдете довечера в Чимнис.
— Не — отсече Айзъкстейн след известно колебание. — Няма да мога.
— Защо?
— Канен съм на вечеря. На много важна вечеря.
— Боя се, че ще трябва да я отмените. Във ваш интерес е.
— Какво искате да кажете?
Антъни мълча цяла минута, преди да му отговори бавно:
— Знаете ли, че откриха револвера, с който е бил убит княз Михаил? И знаете ли къде? Във вашия куфар.
— Какво?
Айзъкстейн почти подскочи от креслото. На лицето му се изписа ужас.
— Какво казвате? Накъде биете?
— Сега ще ви обясня.
Антъни описа най-подробно и добросъвестно обстоятелствата, при които е бил намерен револверът. По време на разказа лицето на Айзъкстейн посивя от ужас.
— Но това е нагласено! — извика той, след като Антъни приключи. — Никога не съм го слагал в багажа си. Не знам нищо за никакъв револвер! Това е провокация!
— Не се вълнувайте — успокои го Антъни. — Ако е така, няма да ви бъде трудно да го докажете.
— Да го доказвам ли? Че как мога да го докажа?