— Няма да дойде — каза Бил.
— В такъв случай защо ще урежда тук заседание на управителен съвет, както се изрази татко?
— А, сто на сто е намислил нещо. Всички да сме тук, докато той е другаде…
— Значи смяташ, че няма да дойде?
— В никакъв случай. Защо му е да се пъха на вълка в устата? Та стаята е бъкана от полицаи и висши държавни служители.
— Не познаваш крал Виктор, щом мислиш, че това ще го спре. Най̀ си падал по такива ситуации и винаги излизал сух от водата.
Бил поклати глава в знак на съмнение.
— Тоя път ще удари на камък. Всичко е срещу него. Никога…
Вратата се отвори.
— Мистър Антъни Кейд! — извести Тредуел. Антъни се запъти право към домакина.
— Лорд Кейтърам — каза той, — знам, че ви създавам много грижи, наистина съжалявам ужасно. Имам основания обаче да смятам, че довечера загадката ще бъде разгадана.
Гневът на лорда се поуталожи. Открай време Антъни му бе симпатичен.
— Няма нищо — рече му сърдечно той.
— Твърде любезно от ваша страна — каза Антъни.
— Както виждам, всички вече сме тук. Тогава да се заемем с работата.
— Не разбирам — започна важно Джордж Ломакс. — Не разбирам абсолютно нищо. Не бива така. Че кой е мистър Кейд! Положението е доста трудно и деликатно. Категорично смятам, че…
Красноречието на Джордж бе прекъснато. Старши инспектор Батъл се придвижи незабележимо до великия държавник и му пошепна нещо на ухото. Джордж сякаш се смути.
— Добре, добре — рече без желание той. — С удоволствие ще изслушаме мистър Кейд — добави сетне на висок глас.
Антъни не обърна внимание на снизхождението в гласа на Джордж.
— Просто ми хрумна нещо — рече младежът с бодър глас. — Навярно всички знаете, че в ръцете ни попадна едно шифровано послание. В него бяха посочени Ричмънд и някои цифри. — Известно време Антъни мълча.
— Опитахме се да разкрием загадката и се провалихме. От друга страна, в мемоарите на покойния граф Стилптич, с които имах възможността да се запозная, се споменава една „цветна“ вечеря: на нея всички били със значки, на които били изобразени различни цветя. Графът бил закичен с точно копие на странните вещи, които открихме в кухината зад тухлата в тайния ход. Символизирали са роза. Ако си спомняте, там намерихме различни неща, подредени едно под друго — кончета, букви „Е“, плетка. Сега да видим, господа, какво в този замък е подредено в редици? Книгите, нали? Добавете към това и факта, че в каталога на библиотеката на лорд Кейтърам има книга със заглавието „Животът на херцога на Ричмънд“, и лесно ще се досетите къде е тайникът ако започнем от въпросната книга и с помощта на зашифрованите цифри преброим лавиците и томовете, непременно ще открием предмета, който търсим. Той или е скрит в някоя книга, чието книжно тяло е махнато, или е разположен в тайник зад нея.
Антъни скромно огледа присъстващите — явно очакваше да му изръкопляскат.
— Според мен, показвате голяма съобразителност — рече лорд Кейтърам.
— Да, наистина — съгласи се снизходително Джордж. — Остава обаче да проверим…
Антъни се засмя.
— Да де, вкусът на пудинга може да се разбере едва след като се опита. Добре, ще свърша тази работа! — Той се изправи. — Ще отида в библиотеката.
Не можа обаче да направи и крачка. Мосю Лъомоан се отдалечи от прозореца и дойде при него.
— Чакайте малко, мистър Кейд. Позволявате ли, лорд Кейтърам?
Отиде до писалището и бързо написа няколко реда върху един лист. След това го запечата в илик и натисна звънеца. Появи се Тредуел. Лъомоан му подаде плика.
— Ако обичате, погрижете се да замине незабавно.
— Добре, сър — отвърна Тредуел и се оттегли с обичайната си важна походка.
Антъни, който бе станал, отново седна на мястото си.
— Какво има, Лъомоан? — попита любезно.
Обстановката внезапно стана напрегната.
— Ако камъкът е там, където казвате, значи се е намирал на това място повече от седем години. Нищо няма да му стане, ако поседи още петнайсет минути.
— Продължавайте — каза Антъни. — Останах с чувството, че имате да ми кажете още нещо.
— Познахте. В този момент няма да е мъдро да позволяваме на когото и да било да напуска стаята. Особено ако този някой има съмнителна биография.
Антъни присви вежди и запали цигара.