— Да… Скитническият живот едва ли предизвиква възхищение — рече замислено младежът.
— Преди два месеца, мистър Кейд, сте били в Южна Африка. Това се потвърди. Къде бяхте преди това?
Антъни се облегна в креслото и започна разсеяно да изпуска облачета дим.
— В Канада. В Дивия северозапад.
— Сигурен ли сте, че не сте били в затвор? Във френски затвор?
Старши инспектор Батъл по инерция направи крачка към вратата, сякаш за да затвори този път за бягство. Антъни обаче не даде никакви признаци, че смята да напуска креслото.
Вместо това погледна френския детектив и избухна в смях.
— Клети ми Лъомоан! Наистина сте се побъркали! Навсякъде ви се привижда крал Виктор. Значи смятате, че аз съм този интересен господин?
— Отричате ли го?
Антъни махна прашинка пепел от ревера си.
— Никога не отричам нещо, което ми е забавно. Обвинението ви обаче е направо смехотворно.
— Наистина ли мислите така? — Французинът се доближи до Антъни. Лицето му бе изкривено в болезнена гримаса, но в същото време върху него се четеше недоумение, сякаш нещо в поведението на Антъни го бе озадачило. — Ами ако ви кажа, мосю, че този път ще заловя крал Виктор и нищо няма да ме спре?
— Много похвално! — рече Антъни. — Ако не се лъжа обаче, Лъомоан, опитвали сте се да го заловите и по-рано и той винаги ви е надхитрявал. Не се ли боите, че може да се повтори? Героят ви е доста оправен.
Разговорът се бе изродил в словесен двубой между детектива и Антъни. Напрежението се усещаше от всички. Те наблюдаваха война на живот и смърт между очевидно притеснения французин и един човек, който спокойно си пушеше и с целия си вид даваше да се разбере, че не го тревожи нищо на света.
— На ваше място, Лъомоан — продължи Антъни, — щях да си отварям очите на четири и да внимавам за всяка своя стъпка.
— Този път няма да има грешки — отсече мрачно Лъомоан.
— Изглеждате убеден — рече Антъни. — Обаче знаете ли, има и такива неща като доказателства.
Лъомоан се усмихна и нещо в усмивката му сякаш привлече вниманието на Антъни. Той се изправи и загаси цигарата.
— Видяхте ли писмото, което изпратих преди малко? — попита френският детектив. — За моите хора в странноприемницата е. Вчера получих от Франция отпечатъците на пръстите и мерките по скалата на Бартийон на крал Виктор, или капитан О’Нийл. Заръчах да ми ги донесат тук. След няколко минути ще знаем дали вие сте крал Виктор.
Антъни го погледна внимателно. След това на лицето му се появи усмивка.
— Умен човек сте, Лъомоан. Не се бях сетил за това. Документите ще пристигнат, вие ще поискате от мен да си топна пръстите в мастило или да направя нещо неприятно от тоя род, след това ще ми измерите ушите и ще се опитате да откриете отличителните ми белези. И ако съвпаднат…
— Така — каза Лъомоан. — Ами ако съвпаднат?
Антъни се размърда в креслото.
— Какво ще стане — рече любезно, — ако наистина съвпаднат?
— Как какво? — попита детективът в недоумение. — Ще докажа, че вие сте крал Виктор!
За пръв път обаче в гласа му се прокрадна нотка на колебание.
— Това безспорно ще ви удовлетвори — рече Антъни. — Не виждам обаче как ще навреди на мен. Да предположим в името на спора, че наистина съм крал Виктор. Какво от това? Може би се опитвам да се разкая.
— Да се разкаете ли?
— Ами да. Поставете се на мястото на крал Виктор, Лъомоан. Използвайте въображението си. Току-що сте излезли от затвора. Връщате се в живота. Установявате, че сте изгубили вкус към приключенията. Срещате красива девойка. Започва да ви минава през главата да се ожените, да заживеете на село и да отглеждате зеленчуци. Решавате занапред да водите безупречен живот. Поставете се на мястото на крал Виктор. Защо да не си мисли такива неща?
— Не ми се вярва — отвърна хапливо Лъомоан.
— Да де, вие обаче не сте крал Виктор, няма откъде да знаете как се чувства.
— Говорите глупости — изпуфтя французинът.
— Не сте прав, Лъомоан. Ако съм крал Виктор, в какво ще ме обвините? Не забравяйте, че и преди години не успяхте да съберете необходимите улики. Излежал съм си присъдата, и толкоз. Да допуснем, че ме арестувате по обвинение в „престъпни намерения“, както се изразяват французите. Но това едва ли би ви удовлетворило.
— Забравяте Америка! — каза Лъомоан. — Сдобивали сте се с пари чрез измама, представяли сте се за княз Николай Оболович.