— И това няма да ви свърши работа, Лъомоан. През тези години изобщо не съм припарвал до Америка и мога лесно да го докажа. Ако крал Виктор се е представял в Америка за княз Николай, то аз не съм крал Виктор. А вие сигурен ли сте, че лицето, което е твърдяло, че е княз Николай, наистина не е било князът?
Тук най-неочаквано се намеси старши инспектор Батъл.
— При всички положения този човек е бил самозванец, мистър Кейд.
— Няма да ви възразявам, Батъл — каза Антъни. — Вие имате навика винаги да сте прав. Убеден ли сте обаче, че княз Николай е умрял в Конго?
Батъл го изгледа с любопитство.
— Не бих се заклел в това, сър, но такова е всеобщото мнение.
— Предпазлив сте. Как се изразихте? Че давате на хората достатъчно свобода? Е, и аз дадох на мосю Лъомоан достатъчно свобода. Не отрекох неговите обвинения. Въпреки това той ще остане разочарован. Винаги съм вярвал, че трябва да криеш един силен коз. Допуснах, че тук мога да си имам някои дребни неприятности, и съобразих да взема най-силния си коз със себе си. Този коз — един господин — е на горния етаж.
— На горния етаж ли? — попита лорд Кейтърам с изострен интерес.
— Да. Напоследък клетият човек е преминал през доста изпитания. Някой го е ударил по главата. От известно време се грижа за него.
— Ще ни кажете кой е той? — разнесе се плътният глас на мистър Айзъкстейн.
— Стига да искате — каза Антъни. — Но…
Изведнъж Лъомоан го прекъсна разгневено.
— Глупости! Въобразявате си, че отново ще ме надхитрите! Възможно е наистина да не сте били в Америка. Нищо чудно! Прекалено хитър сте, за да го твърдите, ако не е вярно. Забравяте обаче, че сте обвинен в още нещо. В убийство! Да, в убийството на княз Михаил! Той се е изпречил на пътя ви, докато сте търсили диаманта!
— Лъомоан, нима сте чували крал Виктор да е убивал някого? Знаете не по-зле от мен, че той никога не е проливал кръв.
— А кой друг, освен вас би могъл да го убие? — изкрещя Лъомоан. — Кажете кой?
Последните думи застинаха върху устните му, тъй като откъм терасата се разнесе оглушително изсвирване. Антъни скочи от креслото и от привидното му безгрижие не остана и следа.
— Питате кой е убил княз Михаил ли? — възкликна той. — Няма да ви кажа кой. Ще ви го покажа. Отдавна чаках този сигнал. Сега убиецът на княз Михаил е в библиотеката.
Изскочи през прозореца, всички го последваха и отидоха по терасата при прозореца на библиотеката. Антъни го натисна отвън и той се отвори.
Много внимателно дръпна плътната завеса, та другите да надникнат в стаята.
До библиотеката забелязаха тъмния силует на човек, който разместваше книгите толкова припряно, че не обърна никакво внимание на шума, разнасящ се отвън.
Докато всички го наблюдаваха и се опитваха да го разпознаят в лъча на електрическото фенерче, с което той си светеше, някой мина покрай тях, издавайки животински рев.
Фенерчето падна на пода и угасна, след което стаята се изпълни с шума от яростно боричкане. Лорд Кейтърам си проправи път към електрическия ключ и включи осветлението.
Видяха две вкопчили се едно в друго тела. Краят настъпи ненадейно. Чу се краткият пукот на пистолетен изстрел и по-дребната фигура се присви и се свлече на пода. По-едрата фигура се обърна с лице към насъбралите се. Беше Борис. Погледът му бе изпълнен с гняв.
— Тя уби господаря ми — поясни той. — Опита се да убие и мен. Щях да й отнема пистолета и да я застрелям, но тя сама се застреля по време на схватката ни. Свети Михаил насочи ръката й. Злодейката е мъртва.
— Злодейката ли? — извика Джордж Ломакс. Приближиха се до тялото. На пода, все още стиснала дръжката на пистолета и с лице, на което бе застинала нечовешка злоба, лежеше мадмоазел Брюн.
Глава двадесет и осма
Крал Виктор
— Заподозрях я от самото начало — обясни Антъни. — В нощта на убийството лампата в нейната стая бе запалена. После обаче се разколебах. Отидох да получа сведения за нея в Бретан и се върнах с информацията, че тя е тази, за която се представя. Оказах се голям глупак. Тъй като графиня Дьо Бретьой бе имала гувернантка на име мадмоазел Брюн и се изказа много ласкаво за нея, не съобразих, че е напълно възможно истинската мадмоазел Брюн да е била отвлечена на път за новата си месторабота и на нейно място да се е явило друго лице. След това прехвърлих подозренията си върху мистър Фиш. Разбрах, че отново греша, едва след като той ме проследи до Дувър, където си изяснихме нещата. Щом разбрах, че той работи в службата на Пинкертън и издирва крал Виктор, съмненията ми се насочиха отново към първия заподозрян. Най-много ме смути, това, че мисис Ревъл определено бе разпознала тази жена. После се сетих, че тя го направи едва след като й казах, че тази жена е била гувернантка при графиня Дьо Бретьой. Старши инспектор Батъл ще потвърди, че имаше план на всяка цена да се предотврати идването на мисис Ревъл в Чимнис, като за целта бе използван ни повече, ни по-малко един труп. Макар и убийството очевидно да бе извършено от „Другарите на Червената ръка“, решили да изпълнят смъртната присъда на поредния предател, целият мизансцен и по-точно липсата на обичайния знак на другарите ме наведоха на мисълта, че тази инсценировка е дело на по-съобразителен разум. В началото отсъдих, че има някаква връзка с Херцословакия. Мисис Ревъл бе единствената гостенка на замъка, живяла в страната. Първоначално подозирах, че някой се опитва да се представи за княз Михаил, но впоследствие се оказа, че греша. Нещата започнаха да се проясняват в съзнанието ми едва след като съобразих, че е възможно измамницата да е мадмоазел Брюн, и свързах това си съмнение с факта, че лицето й е познато на мисис Ревъл. Явно, е било много важно тя да не бъде разпозната, а единственият, който е могъл да го стори, е била мисис Ревъл.