— Но коя всъщност е тази жена? — попита лорд Кейтърам. — Мисис Ревъл от Херцословакия ли я познава?
— Баронът ще ни обясни най-добре — каза Антъни.
— Кой? Аз ли? — попита удивено баронът и погледна неподвижното тяло.
— Огледайте я добре — подкани Антъни. — Не се заблуждавайте от грима. Не забравяйте, че някога е била актриса.
Баронът отново я погледна. Изведнъж изтръпна.
— Боже мой! — изпъшка той. — Не може да бъде?
— Кое? — попита Джордж. — Коя е тази жена? Познавате ли я, бароне?
— Не, наистина е невъзможно — продължи да мърмори нервно баронът. — Та тя беше убита. И двамата бяха убити. На стъпалата на двореца. Тялото й беше открито.
— Откритото тяло е било осакатено до неузнаваемост — напомни му Антъни. — Всички ви е изиграла. След това е заминала за Америка и там дълги години се е спотаявала, изпълнена със смъртен ужас от „Другарите на Червената ръка“. Нали именно те организираха революцията и да се изразя образно, открай време са държали тази жена на мушка. Щом крал Виктор е излязъл от затвора, са се свързали с него и са решили заедно да приберат укрития диамант. Когато онази вечер жената го е търсила, внезапно се е натъкнала на княз Михаил, който я е познал. Ако изключим тази случайна среща, е нямала причина да се опасява, че ще го види в замъка. Гостите с кралско потекло не общуват с гувернантките на домакините, пък и тя винаги е могла да се прибере в стаята си, под предлог, че страда от мигрена, както всъщност и направи в деня, когато пристигна баронът. Ала съвсем неочаквано се е сблъскала лице в лице с княз Михаил. Пред опасността да бъде разобличена го е застреляла. Пак тя е сложила пистолета в куфара на мистър Айзъкстейн, за да ни заблуди, и е върнала писмата.
Лъомоан направи крачка напред.
— Според вас тази нощ е търсила диаманта. Не допускате ли, че е смятала да се срещне и със своя съучастник, крал Виктор, който е трябвало да дойде в замъка?
Антъни въздъхна.
— Пак ли с това, драги ми Лъомоан! Много упорит сте. Защо не искате да повярвате, че разполагам с много силен коз?
Джордж, чийто ум работеше бавно, се включи в разговора.
— Още не разбирам нищо. Коя е тази дама, бароне? Вие май я познавате.
Баронът обаче стоеше като вкаменен.
— Грешите, мистър Ломакс. Никога до сега не съм виждал тази дама.
— Но…
Джордж го погледна смаяно.
Баронът го отведе в ъгъла и му зашепна нещо на ухото. Антъни започна да наблюдава развеселен как лицето на Джордж постепенно придобива морав цвят, как очите му изпъкват и да се появяват всички признаци на инсулт. Дочу и откъслечни реплики на Джордж.
— Да, да, разбирам… Не ще и дума… Разбирам сложността… Пълна дискретност…
— Добре де! — Лъомоан удари с пестник по масата. — Всичко това не ме интересува. Убийството на княз Михаил не е моя грижа. Нужен ми е крал Виктор!
Антъни възпитано поклати глава.
— Съчувствам ви, Лъомоан. Наистина сте много способен човек. Този път обаче ще изгубите играта. Ей сега ще извадя най-силния си коз.