— Не, не знам. Какво е изчезнало?
— Нищо ли не си чул? Случи се докато бяха в Чимнис. Хенри се разтревожи страшно. Имаше опасност това да сложи край на кариерата му.
— Страхотно ме заинтригува — рече лорд Кейтърам. — Кой, какво е изчезнало?
Ломакс се приведе и доближи устата си до ухото на лорд Кейтърам. Той бързо се дръпна.
— За Бога, не ми съскай на ухото!
— Разбра ли какво ти казах?
— Да — отвърна без желание лорд Кейтърам. — Сещам се, преди време и аз подочух нещо. Странно кой го е направил. Не го откриха, нали?
— Не. Е, наложи се да подходим към случилото се с максимална дискретност. Не позволихме да изтече никаква информация. Стилптич обаче беше там и надуши нещо. Веднъж се бяхме карали с него заради турския въпрос. Представи си, че от лошотия е написал нещо в, мемоарите си, за да го прочете целият свят. Какъв: скандал ще стане! Всички ще се запитат, защо е била потулена тази история.
— Разбира се, че ще се запитат — отбеляза лорд Кейтърам с нескривано удоволствие.
Ломакс, в чийто глас бе започнало да се долавя вълнение, се усети.
— Трябва да запазя спокойствие — промърмори той. — Кажи ми обаче, драги приятелю, ако не е кроял нещо, защо е изпратил ръкописа до Лондон по такъв заобиколен път?
— Странно наистина. Ти сигурен ли си, че е така?
— Абсолютно. Съобщиха ни го нашите агенти в Париж. Мемоарите са били изпратени тайно няколко седмици преди смъртта му.
— Да, изглежда, има нещо гнило — отбеляза лорд Кейтърам със същото удоволствие, което не бе прикрил преди малко.
— Успяхме да разберем, че ръкописът е бил изпратен на някой си Джими, или Джеймс Макграт. Канадец, който сега живее в Африка.
— Значи въпросът придобива общоимперски мащаби — каза Лорд Кейтърам развеселено.
— Утре, четвъртък, Джеймс Макграт трябва да пристигне в Англия с кораба „Гранарт Касъл“.
— И какво ще правите?
— Ще се свържем веднага с него, ще му обърнем внимание на евентуалните сериозни последици и ще го помолим да забави издаването на мемоарите поне с месец. Или най-малкото да позволи ръкописът да бъде редактиран.
— А какво ще правите, ако той ви отговори: „Не, сър“, „Вървете по дяволите“ или нещо от този род? — попита лорд Кейтърам.
— Тъкмо от това се боя — отвърна Ломакс. — Ето защо ми хрумна, че няма да е лошо да поканим и него в Чимнис. Той ще се почувства поласкан от възможността да се запознае с княз Михаил, а и така по-лесно ще го държим под око.
— Няма да се занимавам с него — побърза да каже лорд Кейтърам. — Никога не съм понасял канадци. Особено такива, дето са живели дълго в Африка.
— Нищо чудно да го намериш за очарователен. За неодялан диамант.
— Не, Ломакс. По този въпрос съм категоричен. Друг да се занимава с него!
— Хрумна ми — рече Ломакс, — че в случая една жена ще ни бъде от голяма полза. Жена, на която да кажем достатъчно, но не и всичко. Тя би могла да се справи деликатно и тактично. Да се държи на положение, без да създава комплекс за малоценност у гостите си. Не че одобрявам участието на жените в политиката, всички знаем, че те се провалят. В свои води обаче една жена е способна на чудеса. Виж колко добре се справяше със задачите си съпругата на Хенри и как допринесе за кариерата му. Марша бе прекрасна и неповторима като домакиня, бе направо съвършена.
— Да не намекваш, че трябва да каня на приема и Марша? — попита с отпаднал глас лорд Кейтърам, пребледнял леко при споменаването на страховитата му снаха.
— Не, не. Не ме разбра. Говорех за ползата от жените въобще. Не. Предлагам да потърсиш някоя млада дама, красива, умна и очарователна.
— Нали нямаш предвид Бъндъл? От нея полза никаква. Тя е тъмночервена социалистка и ако й го предложа, направо ще ми се изсмее.
— Нямах предвид лейди Айлийн. Дъщеря ти, Кейтърам, е наистина очарователна, но още си е дете. Трябва ни жена с опит, с познания за света. Сетих се! Братовчедка ми Вирджиния!
— Госпожа Ревъл ли? — Лорд Кейтърам грейна. Реши, че в края на краищата може и да се позабавлява на приема. — Много добра идея, Ломакс, тя е най-очарователната жена в Лондон.
— Има представа и за Херцословакия. Нали си спомняш, че мъжът й е работил в посолството ни там? Освен това съм съгласен, че наистина е очарователна.
— Много приятно същество — промълви лорд Кейтърам.
— Значи се договорихме.
Мистър Ломакс отслаби хватката си върху ревера на лорд Кейтърам и той незабавно се възползва от това.