Прекоси стаята и натисна звънеца. Дойде Тредуел.
— Тредуел, пристигнах заедно с един господин.
— Да, сър. С един чужденец.
— Помолете го, ако обичате, да дойде веднага при нас?
— Разбира се, сър.
Тредуел излезе.
— Сега ще се яви въпросният коз — каза Антъни. — Тайнственият мосю Хикс. Кой ли е той? Някой ще се опита ли да отгатне?
— Аз — обади се Хърман Айзъкстейн. — След сутрешните ви намеци и тайнственото ви поведение тази вечер смятам, че знам кой е. Успели сте по някакъв начин да доведете княз Николай Херцословашки.
— И вие ли мислите така, бароне?
— Да. Освен ако сте докарали друг измамник. Но не ми се вярва. Най-почтен бяхте при досегашните ни сделки.
— Благодаря, бароне. Няма да забравя вашите думи. Значи всички сте на едно мнение?
Антъни огледа лицата на насъбралите се, върху които се четеше очакване. Не срещна погледа единствено на Лъомоан, който мрачно бе вперил очи в масата.
Чувствителният слух на Антъни пръв долови стъпките, отекнали откъм антрето.
— И все пак ще ви кажа — започна той със странна усмивка, — че всички вие грешите!
Бързо отиде до вратата и я отвори.
На прага й бе застанал човек с добре подстригана черна брадичка, очила и донякъде контешки вид, нарушен единствено от бинтованата му глава.
— Разрешете да ви представя истинския мосю Лъомоан от френските служби за сигурност.
Чу се как някой хукна, след което иззад прозореца се разнесе спокойният глас на мистър Хайръм Фиш.
— Не оттук, мой човек, не оттук! Цял следобед стърча, за да ти попреча да офейкаш. Ето, виж, насочил съм към теб револвера. Дойдох да те заловя и те спипах. Хич не си поплюваш!
Глава двадесет и девета
Още разяснения
— Според мен ни дължите едно обяснение, мистър Кейд — рече малко по-късно, Хърман Айзъкстейн.
— Нямам какво да ви обяснявам — отвърна скромно Антъни. — Отидох в Дувър, а Фиш ме проследил, защото решил, че именно аз съм крал Виктор. Там открихме един отвлечен чужденец и веднага след като го изслушахме, ни стана ясно всичко. Както виждате, бил е използван същият номер. Отвличат някого и вместо него пристига друг, в случая крал Виктор. Оказа се обаче, че Батъл през цялото време се е съмнявал във френския си колега и затова е поискал да му пратят от Париж отпечатъците от пръстите му и друга информация, с която да установи неговата самоличност.
— Ясно — каза баронът. — Отпечатъците от пръстите и мерките по скалата на Бартийон, за които говореше този мошеник.
— Постъпи умно — каза Антъни. — Толкова се възхитих от съобразителността му, че се почувствах длъжен да играя по неговия сценарий. Пък и когато споменах за поредиците, фалшивият Лъомоан страшно се заинтригува. Веднага се опита да предаде информацията на своята съучастничка, като същевременно ни държи всички в стаята. Пликът, който изпрати, бе адресиран до мадмоазел Брюн. Каза на Тредуел да го предаде веднага и лакеят отиде горе в занималнята. След това Лъомоан ме обвини, че съм крал Виктор, за да отклони вниманието и никой да не излезе от стаята. Навярно се е възгордял много, че когато отидем в библиотеката да търсим диаманта, него вече няма да го има там.
Джордж се изкашля.
— Длъжен съм да заявя, мистър Кейд — каза той надуто, — че намирам вашето поведение за крайно осъдително. И при най-малката пукнатина в плана ви едно от нашите национални достояния безвъзвратно щеше да изчезне. Поведението ви, мистър Кейд, наистина бе безотговорно.
— Дано, мистър Ломакс — чу се провлаченият глас на Фиш, — не сте възприели сериозно тази малка шега. Историческият диамант никога не е бил зад книгите в библиотеката.
— Така ли?
— Така.
— Видите ли — заобяснява Антъни, — предметите, оставени от граф Стилптич, символизират роза. Хрумна ми в понеделник сутринта и аз веднага отидох в розовата градина. Оказа се, че за същото се е досетил и мистър Фиш. Ако застанете с гръб към слънчевия часовник и направите седем крачки напред, сетне осем наляво и накрая три надясно, стигате до храст с червени рози сорт „Ричмънд“. Замъкът е бил обърнат наопаки, но никой не се е сетил да копае в градината. Предлагам утре сутрин да я поразровим.
— Значи тази история с книгите в библиотеката…
— Измислих я, за да заложа капан на дамата. Фиш застана на пост на терасата и изсвири, когато настъпи подходящият психологически момент. Освен това ние с Фиш се намесихме в къщата в Дувър и попречихме на „Другарите на Червената ръка“ да се свържат с фалшивия Лъомоан. Той им нареди да се махнат от там и му бе съобщено, че това е сторено. Именно заради това си позволи да ме „разобличи“ пред вас.