— Браво! — рече весело лорд Кейтърам. — Всичко приключва щастливо.
— С изключение на едно — каза Айзъкстейн.
— Какво?
Великият финансист погледна строго Антъни.
— Защо ме извикахте тук? Просто за да присъствам като почетен зрител ли?
Антъни поклати глава.
— Не, мистър Айзъкстейн. Знам, че сте много зает човек, за когото всеки миг е ценен. Спомняте ли си за какво дойдохте тук първия път?
— За да договоря отпускането на един заем.
— С кого?
— С княз Михаил Херцословашки.
— Точно така. Княз Михаил е мъртъв. Съгласен ли сте да предоставите същия заем при същите условия на неговия братовчед Николай?
— В състояние ли сте да го откриете? Мислех, че е загинал в Конго.
— Наистина загина. Убих го аз. Не, не ме разбирайте буквално. Не съм убиец. Когато казвам, че съм го убил, имам предвид, че съм пуснал слуха за неговата смърт. Обещах ви княз, мистър Айзъкстейн. Аз ще свърша ли работа?
— Вие ли?
— Да. Аз съм въпросният княз. Николай Сергей Александър Фердинанд Оболович. Това име ми се стори прекалено дълго за начина на живот, който бях решил да водя, и затова напуснах Конго като Антъни Кейд.
Капитан Андраши подскочи.
— Но това е невероятно… Наистина невероятно… Какво говорите, сър!
— Мога да ви предоставя множество доказателства — рече тихо Антъни. — Струва ми се, ще успея да убедя барона още сега.
Баронът го спря с ръка.
— С доказателствата ще се запозная, да. Макар и да не ми са нужни. Достатъчна за мен е вашата дума. Освен това на своята майка англичанка много приличате. От самото начало си казах, че този младеж по бащина или майчина линия от знатно потекло е.
— Винаги сте вярвали на думата ми, бароне — каза Антъни. — Уверявам ви, че в бъдеще няма да го забравя.
След това погледна старши инспектор Батъл, който през цялото време не бе показал никакво вълнение.
— Давате си сметка — рече му Антъни, — че моето положение бе изключително деликатно. Измежду всички присъстващи тъкмо аз имах причина княз Михаил да бъде премахнат, тъй като след него аз щях да наследя престола. През цялото време се страхувах ужасно от Батъл. Все ми се струваше, че ме подозира, но не предприема нищо, понеже не открива подбуди.
— И за миг не съм допускал, че сте го застреляли вие, сър — възрази старши инспектор Батъл. — Усещаме ги тези неща. Знаех обаче, че се боите от нещо, и това ме озадачаваше. Нека ви призная обаче, че ако бях разбрал кой сте, сигурно щях да ви арестувам.
— Добре, че го запазих в тайна от вас. Иначе успяхте да измъкнете всичко от мен. Чудесно се справяте с работата си, Батъл. Винаги ще си мисля за Скотланд Ярд с уважение.
— Много изненадващо — промърмори Джордж. — Това е най-странната история, която съм чувал. Просто не мога да повярвам. Бароне, вие напълно сигурен ли сте, че…
— Драги ми мистър Ломакс — рече Антъни, с метални нотки в гласа, — нямам никакво намерение да искам от британското външно министерство да подкрепи моите претенции, без да съм му предоставил като доказателство убедителни документи. Предлагам да обсъдим с барона и мистър Айзъкстейн условията на заема. Баронът се изправи и тракна с токове.
— Най-щастливият ден в живота ми, сър, ще бъде, когато ви видя коронясан за крал на Херцословакия.
— Между другото, бароне — рече уж разсеяно Антъни, улавяйки го за ръката, — забравих да ви кажа. Женен съм.
Баронът отстъпи две крачки. Погледна го с изумление.
— Знаех си, че ще има нещо! — рече тъжно той. — Боже милостиви! Оженил се е в Африка за черна жена!
— Хайде, хайде — засмя се Антъни. — Не е чак толкова страшно. — Бяла е, съвсем бяла, Бог да я благослови!
— Чудесно. Почтена морганатическа връзка с лекота ще уредим.
— И дума да не става! Съпругата ми ще бъде кралица. Не клатете глава! Напълно отговаря на изискванията. Дъщеря е на пер на Англия с родословие от времето на Вилхелм Завоевателя. Днес отново стана модно кралските особи да се женят за аристократки. Освен това, познава и Херцословакия.