— Боже мой! — възкликна Джордж Ломакс, отказвайки се напълно от премерените си приказки. — Да не е Вирджиния Ревъл?
— Да — потвърди Антъни. — За нея става дума.
— Драги ми приятелю — рече лорд Кейтърам, — сър, де… честито! — Тя наистина е очарователно създание.
— Благодаря ви, лорд Кейтърам — отвърна Антъни.
— Тя дори е нещо повече от това.
Айзъкстейн обаче продължи да го наблюдава с любопитство.
— Моля Ваше Височество да ме извини — каза той, — но кога сключихте брак?
Антъни се усмихна.
— Всъщност оженихме се тази сутрин.
Глава тридесета
Антъни се захваща за нова работа
— Вие вървете, господа — каза Антъни, — а аз ще се присъединя към вас след малко.
Изчака останалите да излязат и отиде при старши инспектор Батъл, който съсредоточено оглеждаше ламперията.
— Е, Батъл? Май искахте да ме питате нещо.
— Да, сър, макар и да не проумявам как отгатнахте. Бързата ви реакция обаче винаги ме е впечатлявала. Да разбирам ли, че убитата дама и покойната кралица Варага са едно и също лице?
— Да, Батъл. Надявам се обаче тази история да не се разчуе. Точно сега не ми е до семейни призраци.
— Имайте доверие на мистър Ломакс, сър. Никой няма да научи. Или по-точно, доста хора ще научат, но няма да се разчуе.
— Това ли искахте да ме питате?
— Не, сър, споменах го между другото. Стига да не си позволявам твърде много, ми е интересно защо скрихте истинското си име.
— Ще ви отговоря. Скрих името си от най-благородни подбуди, Батъл. Майка ми бе англичанка. Бях възпитан в Англия и се интересувах от нея далеч повече, отколкото от Херцословакия. Стори ми се глупаво да обикалям света с име, подхождащо повече на оперетъчен герой. Освен това на младини имах демократични убеждения. Вярвах в чистотата на идеалите си и в равенството между хората. Изпитвах силно недоверие към кралете и князете.
— Оттогава нещо измени ли се? — попита лукаво Батъл.
— Пътувах много и опознах света. Не видях равенство между хората. Но забележете, още вярвам в демокрацията. Тази демокрация обаче трябва да се наложи на хората със силна ръка, да им се натика насила, ако щете. Хората не искат да са братя, поне засега. Вярата ми в братството угасна съвсем миналата седмица, когато пристигнах в Лондон и видях как хората по вагоните на метрото упорито отказват да се сместят, за да направят място на качващите се. Все още не можем да превърнем хората в ангели, като залагаме единствено на вродената им доброта, ала с разумно прилагане на сила можем да ги накараме да се държат помежду си горе-долу порядъчно. Все още вярвам в братството между хората, но то няма да настъпи скоро. Ще дойде някъде след десетина хилядолетия. Няма смисъл да сме припряни. Еволюцията е бавен процес.
— Тези ваши възгледи са много интересни, сър — рече Батъл и в очите му просветна лукаво пламъче. — Осмелявам се да изкажа увереността си, че ще се справите много добре като крал.
— Благодаря, Батъл — отвърна Антъни и въздъхна.
— Не изглеждате особено щастлив.
— Ох, и аз не зная. Сигурно ще бъде забавно. Но ще бъда обвързан с постоянна работа, нещо, което винаги съм избягвал.
— Все пак, сър, навярно го възприемате и като дълг?
— Опазил ме Господ! Няма такова нещо. Не, Батъл, в дъното на всичко има жена. Както винаги. Ще стана крал най-вече заради нея.
— Разбирам ви, сър.
— Уредих го така, че баронът и Айзъкстейн да са доволни. Единият иска крал, другият — петрол. Ще си го получат. Колкото до мен, Батъл… Вие били ли сте влюбен?
— Много съм привързан към мисис Батъл, сър.
— Много сте привързан… май не ме разбрахте. Говоря за съвсем друго.
— Извинете, сър, но лакеят ви чака отвън, при прозореца.
— Борис ли? Чудесен човек. Добре, че по време на боричкането онази жена се застреля сама. В противен случай Борис щеше да й извие врата и вие щяхте да искате да го качите на бесилото. Пословичен е с привързаността си към династия Оболовичи. Странното е, че веднага след смъртта на Михаил се привърза към мен, а нямаше откъде да знае кой съм.
— Инстинкт — рече Батъл. — Както при кучетата.
— Много странен инстинкт наистина. През цялото време си мислех, че с поведението си ще ме издаде пред вас. Я да видим какво иска.
Антъни излезе през прозореца. Останал сам старши инспектор Батъл, го изпрати с очи, после отново заби поглед в ламперията.