— Между другото, Джими, имам работа за теб. Имаш ли желание да търсиш злато из скалистите планини на Херцословакия?
— Там има ли злато? — попита оживено Джими.
— Не може да няма — отвърна Антъни. — Това е прекрасна страна.
— Значи реши да послушаш съвета ми и да отидеш там?
— Да — отвърна Антъни. — Той се оказа много по-полезен, отколкото си предполагал. А сега чуйте изповедта. Не са ме подменили като малък с друго бебе, нито ми се е случило нещо романтично, но така или иначе аз наистина съм княз Николай Оболович от Херцословакия.
— О, Антъни! — възкликна Вирджиния. — Аз пък взех, че се омъжих за теб! Сега какво ще правим?
— Ще отидем в Херцословакия и ще се правим на крал и кралица. Джими Макграт ми каза, че там средният им мандат е от около четири години. Дано нямаш нищо против.
— Да имам нещо против ли? — извика Вирджиния. — Ще ми е страшно приятно!
— Нали е изключителна? — промърмори Джими. После дискретно потъна в мрака. След малко се чу шумът на запален двигател.
— Няма нищо по-приятно от това да оставиш човек сам да си върши мръсната работа — каза Антъни със задоволство. — Пък и не знаех как иначе да се отърва от него. Откакто се оженихме, не съм останал и минута насаме с теб.
— Ще ни бъде ужасно забавно — рече Вирджиния.
— Ще превъзпитаваме разбойниците и убийците. Въобще ще работим за подобряването на нравствения климат в страната.
— Драго ми е да те слушам. Започвам да мисля, че не съм се жертвал напразно.
— Не си криви душата! — отвърна спокойно Вирджиния. — Ще ти е приятно да царуваш. Нали ти е в кръвта. Както на водопроводчиците им е в кръвта да поправят водопроводи.
— Едва ли е точно така — каза Антъни. — Стига сме си губили времето в разговори за водопроводчици! Знаеш ли, че Айзъкстейн и старият Лолипоп ме очакват? Искат да разговаряме за нефт. За нефт, моля ти се! Ще почакат малко, докато ги удостоя с кралското си благоволение. Вирджиния, помниш ли, веднъж ти казах, че ще направя така, та да ме обикнеш?
— Помня — отвърна тихо Вирджиния. — Тъкмо тогава обаче старши инспектор Батъл ни наблюдаваше от прозореца.
— Е, сега не ни наблюдава.
Антъни внезапно я притегли към себе си и започна да я целува по клепачите, но устните, по златистата й коса…
— Много те обичам, Вирджиния — прошепна. — Обичаш ли ме и ти?
Погледна я, уверен в отговора, който щеше да получи. Облегнала глава на рамото му, тя му отговори с нежен шепот.
— Никак!
— Моя малка лудетино, сега вече знам, че ще те обичам до края на живота си.
Антъни отново започна да я целува.
Глава тридесет и първа
Заключителни щрихи
Място на действието — Чимнис. Единайсет маса сутринта. Четвъртък.
Полицаят Джонсън е свалил шинела си и копае.
В цялата сцена има нещо, което напомня на погребение. Близките и роднините са се събрали около гроба, където се труди Джонсън.
Джордж Ломакс има осанката на човек, който е най-облагодетелстван от завещанието на покойника. Старши инспектор Батъл гледа невъзмутимо, но все пак изглежда доволен от това, че погребалният ритуал се изпълнява както трябва. Нали става дума именно за неговата репутация на погребален агент. Лорд Кейтърам изглежда едновременно стъписан и впечатлен от тържествената обстановка. Така впрочем изглеждат всички англичани по време на религиозни церемонии.
Мистър Фиш някак не се вписва напълно в картината. Не изглежда достатъчно натъжен.
Джонсън изведнъж се изправя. Въздухът се изпълва с напрежение.
— Стига, приятелю — казва мистър Фиш.
Човек веднага разбира, че той всъщност е семейният лекар.
Джонсън се оттегля. Фиш тържествено се навежда над изкопа. Хирургът е готов да оперира.
Измъква от пръстта малък пакет, обвит с брезент. Заема церемониална стойка и почтително го предава в ръцете на старши инспектор Батъл. Той от своя страна го връчва на Джордж Ломакс. Етикетът е спазен.
Джордж Ломакс маха опаковката, която е от няколко пласта. Известно време държи нещо в дланта си, сетне отново го опакова бързо.
Изкашля се.
— В този тържествен момент… — започва с интонацията на опитен оратор.
Лорд Кейтърам панически се оттегля. На терасата среща дъщеря си.