— Какви неща? Имаш предостатъчно животни.
Саймън не каза нищо.
— Ако домъкнеш в къщи още нещо, ще нахраня с него Байрон!
— Хайде, стига — прекъсна я Джерард. — Накъде да вървим сега?
Саймън разгледа картата, после посочи:
— Натам.
Тримата започнаха да изкачват стръмния хълм. Тук-там по склона бяха пръснати дървета. Растяха нарядко, между малки площадки с трева и големи каменни блокове, покрити с мъх. Известно време се катереха мълчаливо. Джерард си помисли, че ще е хубаво някой ден да дойде тук, за да порисува, но после си спомни, че реши да не рисува вече.
Към върха на хълма наклонът намаля и дърветата станаха повече. Саймън внезапно се обърна и ги поведе обратно надолу по хълма.
— Какво правиш? — попита Джерард. — Къде отиваме?
Саймън размаха картата.
— Това е пътят.
Мелъри също кимна, сякаш беше съвсем естествено да се разхождат нагоре-надолу по стръмнината.
— Сигурен ли си? — спря Джерард.
— Сигурен съм! — отговори Саймън.
В този миг подухна лек ветрец и на Джерард му се стори, че чува хоров смях. Идваше измежду тревите в краката им. Джерард се спъна и едва не падна.
— Чухте ли? — ослуша се той.
— Какво да чуем? — Саймън се огледа уплашено.
Джерард пак се ослуша. Беше сигурен, че преди малко чу смях, но сега наоколо цареше мъртва тишина.
След малко Саймън отново смени посоката. Тръгна обратно нагоре и надясно. Мелъри сговорчиво вървеше след него.
— Сега пък накъде? — учуди се Джерард.
— Престани да ме питаш! Знам какво правя! — сопна се Саймън.
Изкачваха се отново към върха на първия хълм. Това беше добре, но се движеха под такъв ъгъл, че нямаше да излязат на мястото на срещата на Артър, отбелязано на картата.
Мелъри вървеше без дума да каже, а това раздразни Джерард толкова, колкото малоумните зигзази на Саймън. Имаше нужда от „Книга за духовете“. Опита се мислено да разлисти страниците й, за да намери някакво обяснение на странното поведение на Саймън и Мелъри. В съзнанието му изникна смътен спомен. В книгата май пишеше нещо за хора, които се губят, макар и близо до дома си…
Джерард рязко спря и бързо разрови тревата наоколо. Един висок бурен неочаквано отскочи встрани.
— Скитаща трева! — възкликна момчето и едва сега разбра защо само той забелязва, че вървят в грешна посока. — Саймън! Мелъри! Обърнете пуловерите си наопаки! Вижте, моят е наопаки. Обърнете и вашите!
— Не, няма! — заинати се Саймън. — Знам пътя. Защо трябва винаги да ме командваш?
— Духовете се опитват да ни заблудят! — изкрещя Джерард.
— Тия не ми минават! — опъна се Саймън. — Този път ти ще правиш това, което аз кажа. Имаш нужда от малко разнообразие.
— Добре, Саймън, само си обърни пуловера!
— Няма! Не разбра ли какво ти казах? Няма!
Джерард се хвърли върху брат си. Сборичкаха се и паднаха на земята. Джерард се опита да смъкне пуловера на Саймън, но той плътно притискаше ръце до тялото си и зарева като магаре.
— Спрете! И двамата, спрете веднага! — Мелъри едва успя да ги отдели един от друг.
След това за огромна изненада на Джерард, тя седна на гърба на Саймън и светкавично смъкна пуловера му. Едва сега Джерард видя, че сестра му вече е обърнала своя червен пуловер. Сега сръчно обърна и пуловера на Саймън и без да се церемони, отново го нахлузи през главата му.
Саймън примигна и се огледа удивено. Лицето му се удължи.
— Господи! — зяпна той. — Къде сме?
Над главите им екна силен смях.
— Повечето не стигат толкова далече. Или пък толкова близо, зависи — изврещя писклив глас.
Едно странно същество се беше настанило в клоните над тях и ги оглеждаше.
Тялото му беше като на маймуна, с кафеникавочерна пъстра козина, с дълга опашка, увита около клона, на който седеше. Вратът му беше обрасъл с гъста лъвска грива от дебели косми, но лицето беше заешко, с дълги уши и мустаци.
— От какво зависи? — попита Джерард.
Не знаеше дали трябва да се страхува от странното създание.
В този миг то неочаквано метна глава назад, после напред.
Джерард отскочи.
Мелъри измъкна шпагата си и я насочи напред.
— Не мърдай! — извика тя.
— Не може да бъде! Животно със сабя! — примигна съществото, отново замята глава и се ококори. — Сигурно не е в ред! Шпагите отдавна са излезли от мода.