Джерард ритна гърба на седалката й, после я срита още веднъж, по-силно.
— Хей! Ще ти счупя главата! — извика Мелъри и се извърна назад. Опита се да сграбчи брат си за яката на ризата, но предпазният колан й пречеше.
Джерард и Саймън се закискаха.
— Дръж се прилично, Мелъри! — смъмри я майка им. — Както и да са направили курабийките, момчетата все пак са направили нещо. А ти, млада госпожице, не само си заядлива, но си и много мързелива.
— Аз имах тренировка — смотолеви Мелъри, а Джерард забеляза, че ушите й пламнаха. Лъжеше, естествено.
Джерард внимателно опипа ученическата си раница и усети ръбовете на книгата, увита в хавлиената му кърпа. Книгата си беше вътре, здрава и невредима. Докато я носеше със себе си, нямаше опасност Мелъри да я докопа и да остави духовете да я вземат. Пралеля им Лусинда сигурно знаеше нещо за книгата, може би именно тя беше я скрила в двойното дъно на стария сандък, където Джерард я намери. Може би леля му Лусинда щеше да убеди Саймън и Мелъри, че книгата е много важна и трябва да я запазят каквото и да става.
Домът за душевноболни, в който живееше леля Лусинда, беше огромен, с червени тухлени стени, с безбройни прозорци и старателно поддържана ливада. Сградата не приличаше на клиника, а на господарска къща в богато имение. Над стръмния й покрив се издигаха повече от десет комина, а към внушителния мраморен вход водеше широка алея, настлана с бели камъни. Край тях се полюшваха красиви ръждивозлатисти хризантеми.
— Ау-у-у! — възкликна Саймън, изпълнен със страхопочитание. — Тази лудница е по-стара и от нашата къща!
— Може да е по-стара, но не е съборетина — измърмори Мелъри.
— Мелъри, казах ти да се държиш прилично! — ядоса се майка им.
Влязоха в паркинга и ситните камъчета на настилката заскърцаха под гумите на колата. Госпожа Грейс паркира до стар автомобил с излющена зелена боя и изключи двигателя.
— Леля Лусинда знае ли, че ще дойдем? — попита Саймън.
— Обадих се предварително, за да предупредя — отговори майка му, слезе от колата и протегна ръка, за да вземе чантата си. — Не знам обаче какво й казват и колко й казват, затова не бива да се разочаровате, ако се окаже, че леля Луси не ни очаква.
— Хващам се на бас, че ние сме първите й посетители от много време насам — каза Джерард. — Едва ли някой друг се сеща за нея.
Майка му се намръщи.
— Първо, не е красиво да се говори така. И второ, защо си облякъл ризата обратно?
Джерард огледа ризата си, но не отговори.
— Все пак баба Мелвина идва при леля Лусинда, нали? — намеси се навреме Мелъри и го спаси от неудобните въпроси.
Майка й кимна.
— Да, баба ви идва, но й е трудно. Тя приемаше леля Лусинда по-скоро като сестра, а не като братовчедка. Когато леля Лусинда започна да… Когато състоянието й започна да се влошава, баба ви пое грижата за всичко.
Джерард искаше да пита какво означава това „за всичко“, но нещо го накара отново да си замълчи.
Четиримата влязоха през широките орехови врати на клиниката. Във фоайето имаше рецепция, а отзад седеше мъж в униформа и четеше вестник. Той вдигна поглед към тях, протегна ръка към слушалката на светлокафявия телефон до него и кимна към дебелата отворена книга за посетители.
— Подпишете се тук, моля. При кого отивате?
Когато чу името, мъжът смръщи вежди. Джерард веднага разбра, че този човек не му харесва.
След няколко минути се появи медицинска сестра с розова престилка на точка. Тя ги поведе през лабиринт от белезникавобели коридори. Въздухът беше застоял, с лека миризма на йод. Минаха през една празна стая, в която блещукаше екран на телевизор, някъде наблизо някой се смееше особено…
Джерард си спомни за лудниците, които беше виждал по филмите и си представи хората вътре — подивели, с блуждаещ поглед, яростно хапещи връзките на усмирителните ризи, в които ги бяха пристегнали. Той надникна през прозорците на някои врати, край които минаваха. В една от стаите млад мъж в хавлия за баня се кикотеше над обърната обратно книга, а в съседната стая съсухрена жена гледаше отчаяно през прозореца и задъхано хлипаше.
Момчето се опита да извърне поглед от следващата врата, но някой от вътре извика:
— Моят партньор по танци пристигна!
Джерард неволно погледна и видя слаб мъж с разрошена коса. Той притискаше лице към стъклото на прозореца, а цялото му тяло се тресеше.