— Книгата е тук. Ето я. — Джерард дръпна ципа на раницата и извади увитата в хавлиена кърпа книга. Разви я.
„Книга за духовете“ не беше в кърпата. Джерард гледаше слисано един стар, оръфан екземпляр на „Рецепти за микровълнова печка“.
— Ти си я откраднала! — бавно се обърна той към Мелъри.
Хвърли раницата на пода и скочи към сестра си.
Глава четвърта
Джерард притискаше лице към прозореца на колата и се опитваше да скрие, че плаче. По бузите му се стичаха горещи сълзи и се размазваха по студеното стъкло.
Всъщност той не успя да удари Мелъри. Саймън беше сграбчил ръцете му и го държеше, докато Мелъри се мяташе вбесено и крещеше, че не е взела книгата. Майка му явно беше чула олелията, защото връхлетя в стаята и ги измъкна навън с безброй извинения към медицинската сестра и дори към леля Луси, която сестрата бързо натъпка с упойващи хапчета.
По пътя към колата майка му изсъска, че има истински късмет, щом хората от клиниката не са го затворили при лудите, защото там му било мястото.
— Джерард… — прошепна Саймън и сложи ръка на рамото на брат си.
— Какво искаш? — едва отлепи устни Джерард, без да се обръща.
— Може Малчо да е взел книгата, а?
Джерард се извърна като ударен от електрически ток. В мига, в който чу какво казва Саймън, разбра — това е истината. Точно така. Кражбата на книгата беше най-гадният номер на Малчо и най-гадното му отмъщение.
Джерард почувства как стомахът му се свива. Защо не се сети сам за Малчо? Защо се нахвърли върху Мелъри? Защо пак позволи гневът да го обсеби? Понякога се ядосваше така, че се плашеше от себе си, главата му сякаш се изпразваше и той не знаеше какво прави.
Когато се прибраха, Джерард се измъкна от колата, но не влезе в къщата, а седна на стъпалата на задния вход. Мелъри приближи и седна до него.
— Не съм я взела аз. Повярвай ми.
— Вярвам ти — каза Джерард, забил поглед в земята. — Мисля, че е бил Малчо. Извинявай.
— Мислиш, че Малчо е взел книгата, така ли? — изненада се сестра му.
— Саймън се сети — призна Джерард. — И е прав. Малчо непрекъснато ми прави номера. Този е най-гадният от всички досега.
Саймън също седна на стълбите до Джерард.
— Всичко ще се оправи — успокои го той. — Ще я намерим.
— Виж какво, не се разстройвай толкова — каза Мелъри и дръпна един конец, който се беше разнищил от подгъва на пуловера й. — Може пък да е за добро.
— Не, не е за добро — поклати глава Джерард. — Дори ти би трябвало да го разбираш, че не е за добро. Не можем да върнем нещо, което нямаме, нали? Духовете не са повярвали на леля Лусинда, когато им е казвала, че книгата не е в нея. Няма да повярват и на нас.
Мелъри сви рамене и не каза нищо.
— Аз мислих за това — обади се Саймън. — Леля Луси каза, че баща й ги е напуснал. Но щом книгата е останала в библиотеката, той може би не ги е напуснал нарочно, а се е случило нещо непредвидено. Леля Луси каза, че той никога не би тръгнал без книгата.
— Ако искаш да кажеш, че духовете са заловили Артър Спайдъруик, те щяха да го изтезават и той сигурно щеше да им каже къде е книгата. Но тя беше в тайната библиотека, а не при духовете.
— Може би Артър се е измъкнал, преди да успеят да го хванат — предположи Мелъри. — Затова леля Луси е поела последствията. Освен това си мисля, че Артър сигурно е знаел за исполина.
— Ако е знаел, не би могъл да си тръгне и да остави леля Луси и майка й. Артър Спайдъруик не би могъл да постъпи така — възрази Джерард, но си даде сметка, че и той самият май не си вярва.
— Предлагам да спрем — стана Саймън. — Каквото и да решим, може да не е вярно. По-добре да нахраним Байрон. Той сигурно е огладнял, а ние ще престанем поне за малко да мислим за книгата.
— Точно така, чудовището в бараката ще ни помогне да забравим книгата за чудовищата — засмя се Мелъри.
Джерард я погледна.
— Съжалявам, че поисках да те ударя.
Мелъри разроши косата му и се изправи.
— Удряш като момиче — засмя се тя.
— Не е вярно — засегна се Джерард, но все пак стана и тръгна след нея и Саймън.
На масата в кухнята лежеше лист стара, пожълтяла хартия. Джерард приближи и погледна.
Листът беше издраскан с някакви криволици.
— От Малчо е! — извика Джерард. — Написал ни е цяло стихотворение. Слушайте.