Выбрать главу

Той започна да чете.

belejki.png
„Мислиш си, че си голям умник, но си тъпак, глупак, дръвник… И не се опитвай да намериш скъпоценната си книга — аз не съм ти скапан шушумига! Скъсах я на милион парчета и ги разпилях във сто дерета! Ха-ха-ха! Ха-ха-ха! Вярвате ли ми сега?“

— Майчице, той наистина е вбесен! — възкликна Саймън. — Но едва ли е разкъсал книгата. Само ни дразни, защото е ядосан.

Джерард изпитваше едновременно облекчение и ужас. Слава богу, книгата не беше в гоблините, а в Малчо, но наистина ли Малчо я беше унищожил?

— Знам какво да трябва да направим, за да умилостивим Малчо — обади се Мелъри. — Ще му дадем топчетата на леля Лусинда.

— Ще му оставим и бележка. — Саймън обърна листа и започна да пише на гърба му.

— Какво пишеш? — попита Мелъри.

— Че се извиняваме.

Джерард погледна бележката и поклати глава.

— Не вярвам, че тази бележка и няколко стари топчета ще свършат работа.

— Не може вечно да е ядосан — сви рамене Саймън. — Все някога ще му мине.

Джерард се страхуваше, че Саймън греши.

bajron.png

Когато влязоха в старата барака за каретите, Байрон спеше. Дишаше тежко, а под затворените клепачи очите му се движеха бързо.

Саймън реши да не го будят, затова оставиха чиния с месо до човката му и се върнаха в къщата. Мелъри предложи да играят на монополи, но Джерард отказа. Не можеше да прави нищо друго, освен да мисли за книгата. Малчо явно я беше скрил, но къде? Джерард крачеше напред-назад из стаята и се мъчеше да измисли нещо.

— Не може да е в стената — рече Мелъри и седна на дивана с кръстосани крака. — Много е голяма. Не може да я натъпче в стената.

— В къщата има много стаи, в които дори не сме влизали. — Саймън също се настани на дивана до сестра си. — Има безброй места, където даже не сме надниквали.

Джерард рязко спря.

— Чакайте. Книгата може да е под носа ни.

— Какво? — не разбра Саймън.

— Може да е в тайната библиотека на Артър Спайдъруик. В нея има толкова книги, че никога няма да забележим сред тях нашата.

— Прав си! — скочи Мелъри.

— Аха! — съгласи се и Саймън. — А дори и да не намерим книгата там, кой знае какво друго може да открием.

Тримата се качиха на горния етаж и отвориха вратата на шкафа за бельо. Джерард застана на колене и през тайния вход под най-долния рафт пропълзя в библиотеката на Артър Спайдъруик. С изключение на мястото до входа, където висеше портрета на прачичо им, по всички стени отгоре до долу минаваха лавици с книги. Въпреки че бяха идвали в библиотеката няколко пъти, повечето лавици все така си стояха покрити с дебел слой прах — доказателство, че са прегледали много малко книги.

Мелъри и Саймън пропълзяха в библиотеката след Джерард.

— Откъде започваме? — попита Саймън и се огледа.

— Ти се заеми с писалището — каза Мелъри. — Джерард, ти вземаш тази лавица, а аз — онази там.

Джерард кимна и се опита да избърше праха от първата лавица. Заглавията му изглеждаха все така странни, както при предишните посещения в библиотеката: „Физиогномоника на крилете“, „Въздействието на люспите върху мускулатурата“, „Отровите в различни части на света“, „Някои подробности за драконите“. Първия път, когато видя книгите, Джерард изпита особено чувство на страхопочитание. Сега нямаше и следа от него. Чувстваше се измамен. „Книга за духовете“ беше изчезнала, Малчо го мразеше, а прачичо му Артър не беше такъв, за какъвто го смяташе. Цялата магическа тайнственост около Артър Спайдъруик беше измама. Джерард бе разочарован от чичо си, както от всичко останало.

portret.png

Джерард погледна портрета. Артър Спайдъруик вече не му беше симпатичен. На портрета той беше със здраво стиснати тънки устни, а бръчката между веждите му явно се дължеше не на тревога, а на досада. Още тогава е планирал да напусне семейството си, помисли си Джерард.

Усети буца в гърлото и преглътна. Глупаво беше да плаче, но сълзите напираха в очите му и не можеше да ги спре.

— Ти ли си правил тази скица? — попита Саймън откъм писалището. — Браво! Много прилича на татко.

Джерард преглътна и избърса лицето си с ръкава на ризата. Надяваше се брат му да не разбере, че е плакал.

— Просто я хвърли — каза той.