— Естествено, че не. Повярвай ми, правя му услуга. Още няколко месеца в пандиза на диета от ряпа и биреното му шкембе ще изчезне като дим.
Затварям и ме обзема чувство за вина. Не, не за Колин Маунт. За новите ми издатели — „Ароу“ наистина ми харесват. Е, харесвам редакторката си от „Ароу“. Тя е единство нита, с която съм се срещала, и се е заклела да пази самоличността ми в тайна — някои неща никога не се променят.
След като се съвзе от шока, че отхвърлям офертата на Джейкъбсън (отне й пет минути), Мери се посвети на намирането на друг издател. В крайна сметка за книгата ми наддаваха четирима. Мери беше в стихията си.
— Да му беше казала на онзи мазник да се разкара по-рано — каза. — Обожавам сочни аукциони.
„Ароу“ спечелиха, като платиха 1,5 милиона лири за следващите ми три книги.
Един милион и половина!
Аз съм милионерка!
Невероятно, удивително и изумително.
Единственият проблем е, че в момента се чувствам невероятно, удивително и изумително виновна, защото нямам муза. Пак ще повръщам. От бацила ли е или от нервите? Нямам време да мисля — идва.
Ден трети: Чувствам се достатъчно добре, за да изляза от хотела. Вървим по стъргалото и тук въобще не е както сме очаквали. Миналата вечер пристигна американски военен кораб. Също така и всички проститутки в Тайланд. Не можем да се разминем от униформени американски моряци и новите им компаньонки — всеки с по две, по една за всяка ръка.
— Янките умрат да се фукат — изръмжава Кърт.
— В брошурата не беше така — стене Люис.
— Е, според мен това е страхотно — възкликва Лиза. — Всички тези проститутки — невероятен материал за проучване.
— Ама ти не си — възмущава се Люис, но млъква, защото Кърт не е посветен в тайната.
— Трябва да се потопя в обстановката, Люис — казва тя. — Ти не разбираш. Не си писател.
След което хваща Кърт под ръка и го завлича към най-близкия претъпкан бар.
Горкият Кърт.
Какви ги говоря?
Той за последните дни също се потопи доста в ситуацията. Почти не му видяхме очите. Няма да се изненадам, ако е купувал… ъъ… местна продукция. (Да не забравя: провери куфарите за необичайни неща преди отлитане.) Между другото Кърт не е собственикът на стриптийз-бара. Той просъществува всичко на всичко десет минути. Тъй като Лиза си е Лиза, моментално получи какви ли не оферти. Най-странната беше от Джейк Бедфорд. Обадил й се и й предложил да вечерят заедно, между другото заявявайки: „Много кофти за Лили, но нямаше как да се получи — тъй като не беше писател, не можа да осъществи с мен контакт на…ах… творческо ниво.“ Лиза каза, че не успяла да чуе останалото, защото щяла да умре от смях.
В крайна сметка се спря на Кърт. Не съм сигурна с какво се занимава. Твърди, че се опитвал да се отлепи от земята като диджей, но когато го казва, не те гледа в очите, поради което може да означава всичко. Това е първият пълен ден, който Лиза прекарва с него, но на нея май не й пука. Той е мазен, непочтен и извънредно очарователен, когато иска нещо — в основни линии точно неин тип.
Както и да е, тя е прекалено заета, за да забелязва отсъствието му. Приема задълженията си като публично лице на „Корпорация Марша Мелоу“ много сериозно, а те не са свършили само защото е отишла на почивка.
От „Работещо момиче“ насам даде безброй интервюта за списания. Освен това се появи в „Паркинсън, Петък Вечер с Джонатан Рос“ и във „V Греъм Нортън“. А след това дойдоха срещите в Холивуд. Продадох филмовите права върху „Пръстените на пръстите й“. (Не мога да кажа за колко — притеснително е.) Продуцентите говореха за Сара Мишел Гелър и Джей Ло в ролята на Дона, но когато се видели с Лиза, на някой от тях му просветнало.
— Скъпа, освен че пишеш, можеш ли и да играеш?
Още нищо не е сигурно, разбира се, но кой знае? Другия месец заминава на пробни снимки и, ами след това може да се случи какво ли не.
Горката мама. Изобщо не може да свикне с мисълта, че Лиза е написала Онази Книга. Ами какво ще стане, ако дъщеря й си свали дрехите и симулира извратен секс пред камера? Нещо не вярвам старият аргумент, че целостта на сценария го налагал, ще хване дикиш при нея. Но сега Лиза е Марша Мелоу и мама все някак ще трябва да се научи да живее с този факт.
Откровено казано, не се притеснявам да призная, че тя е много по-добра Марша, отколкото бих била аз. Много добре се разбираме — факт още от първия момент, когато тя на своя глава изпрати ръкописа ми на Мери. Аз няма да мога да направя и половината, което тя прави за рекламата, а тя първа ще признае, че й е трудно да надпише даже пощенска картичка. Страхотен отбор сме. Тя си получава славата, а аз получавам онова, което винаги съм желала — спокоен живот.