Отне ми известно време да проумея интереса му, защото в нашето семейство Лиза е красавицата. Но аз имах нещо, което тя нямаше — гърди. С мишата ми коса и безцветното ми лице те са единствената ми изпъкваща черта. Аз съм напълно естествен DD размер и съм си така от четиринайсетгодишна. Винаги съм си мразила фамилията и я намразих още повече в гимназията, където „Бикърстаф“ стана „Бигърциц“. Ант винаги е твърдял, че освен като последен резерв при глад, не вижда друг смисъл в гърдите ми. Но той не е Джейк. Джейк Бедфорд е от мъжете, наричани с термина „цицомани“.
— Написала си я, за да му покажеш, че и ти можеш да пишеш? — казва в момента Ант.
— Не, тя няма нищо общо с истинското писане и не съм искала да доказвам нищо на никого — е, може би освен на себе си — отвръщам.
Исках да докажа, че мога да се отърва от задръжките си така, както той искаше — поне на думи. Няма да е справедливо, ако кажа, че Джейк беше само цицоман. Той си падаше по секса във всичките му безброй разно… Не, не е така. Прекалено съм тактична. Той беше необуздано шибано сексуално чудовище. По всяко време, на всяко място, където и да е. Няколко седмици преди да се запознаем, гледах епизод от „Спешно отделение“, където в болницата дойде някакъв тип с неспадаща ерекция — двайсет и четири часово дървене. Имаше си медицинско название — „хроничен надървит“ или нещо научно от този род, — но тогава реших, че си измислят. Просто ми изглеждаше глупаво… Но след това се запознах с Джейк.
Тази негова страна не ми стана ясна веднага. Разбрах я чак на четвъртата среща. Нощта… просто не беше хубава. Нека само да кажа, че участваха чифт белезници и нещо, за което после разбрах, че било капсула с афродизиак. Наречете ме задръстена, но ми се стори, че белезниците можеха да почакат поне до десетата среща, — ако не и до десетата година от брака, — а от капсулата получих първия си пълноценен пристъп на паника. (Ценен съвет: пристъпите на паника не предизвикват симпатия в мъжа, особено когато жената ги получава в момента, в който се готви да свърши.)
Наистина трябваше да се махна още тогава. Но не бях на себе си. Нещо повече, за пръв път в живота си бях влюбена.
Влюбена като последна тъпанарка.
В своя защита трябва да кажа, че у него имаше нещо много повече от усмивката му на попзвезда и постоянната похот. Той пишеше книги, за Бога — книги, които се издаваха, та ако ще и да бяха за експлодиращи андроиди и изкормени планети. Въпреки че през цялото време, докато бях с него, имитирах интерес към изкривяванията и дупките във време-пространството (или каквото там беше), интелигентността му ме възбужаше толкова, колкото него циците ми. Той беше всичко, което аз не бях — сладкодумен, самодоволен и самоуверен. Той пък харесваше това, че съм невинна. Ако на тази четвърта среща се бях превъртяла в леглото и бях казала: „Белезниците са за мухльовци. Нямаш ли някакви свестни вериги?“, сигурна съм, че той щеше да ме зареже. Той си въобрази, че ми е нещо като учител. Записах се в ускорения му курс по луксозни ресторанти, дупки във времето и все по-… ъъ… екзотичен секс и изкарах съвсем малко повече от четири месеца. Изклинчих вечерта, когато той постави въпроса. Спомням си обстановката много живо — явно жените го правят. Вечеряхме в любимия му италиански ресторант в Хайгейт. Там го харесваха, защото бяха окачили снимката му на стената (между Уейн Слийп и някаква филмова звезда). Зададе въпроса по време на основното ястие. Не, не искаше да се омъжа за него — с това сигурно щях да се справя. Въпросът беше:
— Лили, какво ще кажеш да отидем на суингърс купон?
— Не знам, Джейк — отвърнах с уста пълна с фетучини. — Честно казано, не си падам много по джаза.
Леле как се смя.
Е, съжалявам, но когато каза „суингьрс“, веднага си представих Остин Пауьрс, шофиращ из джаз баровете на Лондон в кабриолет. Помислих си, че иска да обуя бели ботуши, психеделична минипола и перука а ла Шер, а той да е в тъмновиолетови дрехи от кадифе и половин тон мъниста.
Почувствах се като пълна идиотка, когато ми обясни, но освен това се и отвратих.
— Дай да се разберем — казах. — Искаш да дойда на парти и да правя секс с хора, на които току-що съм казала „Приятно ми е да се запознаем“, така ли?
— Нещо такова.
— Докато и ти правиш същото, така ли?
— Ъ-хъ.