— Няма страшно — успокоявам го. — Това е само някаква си ерекция. Никой не е умрял.
— Не е това — казва той и избърсва сълза.
— А какво е?
— Не мога да ти кажа — прекалено ме е срам.
— Можеш. Ще те разбера.
— Просто досега не съм… не съм спал с жена, която… Не, не мога да го кажа.
— Няма страшно, скъпи, кажи ми.
— Жена, която е продала повече книги от мен. Чувствам се…
— Неадекватен ли? — опитвам се деликатно да му помогна.
Той прехапва долната си устна и се разридава.
— Кастриран?
Сълзите му бликват с нова сила.
— Напълно безполезен и жалък, че ти иде да зарежеш всичко и да се цаниш за учител по английски за чужденци?
Той се разревава на глас и хлиповете разтърсват цялото му тяло. Прегръщам го и казвам:
— Няма страшно, бебчо. Ще се оправиш… някога.
Неутешим той се измъква от леглото и бързо навлича дрехите си.
— Лили, съжалявам. Трябваше да ми е ясно, че нищо няма да се получи. Не мога да живея в твоята сянка. Просто си прекалено… прекалено брилянтна.
Полагам всички усилия да изглеждам тъжна, докато той крачи към вратата.
— Сбогом, Лили — смело изрича той. — Винаги ще ценя спомена, не, честта, че ми позволи да те познавам и…
— Вие там искате ли още една водка тоник?
Вдигам поглед към влезлия с взлом във фантазията ми барман. Копеле — тъкмо когато ставаше интересно. Кимвам и той ми взема празната чаша. Седнала съм на бара и неканената реалност нахлува обратно в главата ми — тази вечер под формата на дразнещ вътрешен глас.
„Какво правиш тук, Лили?“ — пита гласът.
Уместен въпрос.
В деня, когато забелязах баща си с тайната му изгора, видях егото си разпънато на кръст по всички национални ежедневници и когато шефът ми най-после затвърди подозренията си, че не съм нищо друго освен една скучна стара секретарка, какво, по дяволите, правя в някакъв си клуб, чакайки Джейк.
Който, естествено, закъснява.
„И какво те кара да мислиш, че можеш да надцакаш професионалист като Джейк Бедфорд? — продължава Вътрешният Глас. — Единственото място, на което можеш да го надвиеш, са фантазиите ти. Ще те направи на парченца, както винаги го е правил.“
Въпреки че е напълно прав, аз казвам: „Я млъквай.“
Барманът слага новия ми коктейл на плота. Отпивам и оглеждам помещението. Джейк наричаше „Гручо“ журналистически бардак, но това не ме заблуди и за секунда — тук му беше много приятно. Но тази вечер посетителите са само второразредни. Мъж, който май четеше новините, надут младеж, който води шоуто за антики, и някакъв известен готвач, чието име не помня, но не е нито Джейми Оливър, нито оня, дето грубиянстваше с клиентите си, като му поискат сол.
Но сърцето ми замира, когато влиза той. Не Джейк. Джейсън Донован. Добре де, едва ли е първоразредна знаменитост — не беше такъв и когато водеше класациите, — но аз го харесвах. Какво да направя? По-силно беше от мен. Бях на единайсет.
Като го виждам, сякаш се връщам назад във времето… Към възрастта, в която нямаше за какво да се тревожа… Нямаше месечни периоди, да не говорим за цялата днешна гадост. Обзалагам се, че на тази среща Джейсън нямаше да е толкова саркастичен. Обзалагам се, че щеше да каже: „Бриджит Джоунс ли? Аз я обожавам. Хайде да отидем на вечеря в любимия ми задушевен ресторант и да поговорим за нея.“
Той сяда в сепарето заедно с група приятели и аз се чудя дали ще е нахално да отида и да му кажа: „Извинете, че ви безпокоя, но харесвам всичко ваше — даже оня филм, който направихте заедно с Кайли и на който не отиде никой освен мен — и ужасно ви моля, ще ми дадете ли автограф на тази салфетка!“ Какво си въобразявам? Естествено, че ще е нахално. Но колко нахално? Може и да ми се размине и освен това трябва да убия някак времето, докато Джейк се появи…
По дяволите. Появи се. Наблюдавам го как крачи през помещението и макар да не е съчетал успешни кариери в областта на актьорското майсторство и пеенето и да не е участвал в нито един нашумял мюзикъл в Уест Енд, пред него Джейсън просто бледнее. Великолепен е, да го вземат мътните. Усмихва ми се и изтърсва цигара от пакета си. Навремето много ми харесва начинът, по който пушеше. Кой казва, че пушенето не било секси? В подходящите ръце цигарите са опустошителен инструмент на сексапила и големите силни ръце на Джейк са идеалните за тази работа. Докато си пали и вдишва дълбоко, скулите му изпъкват и аз усещам един отдавна забравен гъдел в…