Не, Джейк си е много добър. Може да отида у тях след няколко часа, или след няколко минути. Какво толкова лошо?
„Ще бъде истинска беда — крещи Вътрешният Глас. — Не помниш ли какво ти каза Ант?“
Какво, да бъда спонтанна, да се доверявам на инстинктите си?
„Не, тъпачко, каза да стоиш далеч от Джейк. Той еизползвач. Задник“
— О, я си гледай работата — изричам на глас.
— Моля? — пита Джейк, чиято ръка се е преместила на коляното ми.
— Нищо. Чудех се… Ти в момента имаш ли си сериозна приятелка? — питам толкова небрежно, колкото ми е по силите.
„Предавам се“ — надава вой Вътрешният Глас.
— Нищо сериозно — разсмива се Джейк.
Но гласът се предаде прекалено рано, защото усещам как гърбът ми настръхва. Чудя се дали Нищо Сериозно си е у дома, тъгува за него като луда и тръпне от очакване да го види утре. Дали Нищо Сериозно е 80DD? Или повече? И дали харесва суингърс купони?
— Ами ти? Имаш ли си приятел? — прекъсва той влака от неприятни мисли (обявяващ всяка спирка като: „Смъртоносна Горчивина“).
Познавам Джейк. Ако има намерение да ме вкара в леглото, нещо банално като наличие на приятел няма да го възпре.
Той отново се разсмива.
— Какво толкова те попитах, Лили? Май не си се променила много?
— Какво имаш предвид? — сопвам се.
— Виж се колко си напрегната.
— Усещам как се изчервявам — от срам и гняв.
— Изобщо не съм напрегната, мерси. И си махни ръката от коляното ми, ако обичаш.
— Извинявай, извинявай! Забравил съм каква си. Хайде да те черпя още едно питие и да видим какво ще стане.
— Какво ще стане? Ще ме подмокриш дотолкова, че да забравя какъв си мръсник и да се прибера с теб ли?
„Малко преиграваш, но иначе много добре, малката. За малко си помислих, че край с тебе.“ — Вътрешният глас се е върнал и ми оказва морална подкрепа.
— Какво те кара да мислиш, че искам да се прибера с теб? — пита той невъзмутимо.
— Джейк, докосваш ме, говориш ми мили приказки…
— Е, и? Това не означава, че искам да те чукам. Просто се държа добре. Знаеш ли какъв ти е проблемът?
— Чакай да позная — прекалено съм задръстена.
— Виж какво, забрави. Идеята да се видим отново ми се стори добра. Помислих си, че и ти ще се радваш да ме видиш. Явно съм сбъркал.
Изглежда ядосан — емоция, която не съм виждала у него. Не му харесва фактът, че не възнамерявам да се хвърлям в леглото му, само като е щракнал с пръсти. Още не съм сигурна, че няма да го направя, но той не го знае.
— Не си сбъркал ти, Джейк — нарушавам мълчанието. — Аз съм сбъркала. Мислех, че може да си се променил.
— А ти си чисто нова личност, така ли да разбирам?
— По една случайност съм… Чувал ли си за Марша Мелоу?
„Идиотка такава — крещи Вътрешният Глас. — Какво целиш?“
Всъщност нямам никаква представа.
— Не знам дали има някой, който да не е чувал — уморено отвръща той, доволен от промяната на темата. — Колкото да е странно, моят издател дължи на нейния услуга и ме помолиха за кратък отзив за следващото издание на книгата й. Опитвам се да намеря време, за да го напиша. Като че ли си нямам достатъчно работа. Защо питаш?
Прекалено съм шокирана, за да отговоря. Каквото и да целях, във всеки случай не беше това. Накрая успявам да проговоря възможно най-нехайно:
— И какво ще пише в този отзив?
— Теб какво те вълнува?
— Просто ми е любопитно.
— Ами, очаквах книгата да е някаква глупост, женски дрънканици, примесени с малко секс за по-интересно, но се изненадах от това, което прочетох. Според мен прозата й е наистина стегната, с графична тъкан.
— Това добре ли е? — Знам, че е, но сега е мой ред в играта на котка и мишка.
— Добре е. Мелоу очевидно се цели в читателките на чиклита, но заслужава нещо по-добро. Всички статии, в които я обсъждат, просто изнасят на преден план секса, но в книгата й има нещо много повече. Всъщност, говоря за „нея“, но с моя редактор мислим, че става въпрос за мъж.
— Сериозно?
— Ти не разбираш много от книгоиздаване, нали? Книгата е доста умна — забелязала е нишата, която зае „Сексът и градът“, и я експлоатира в пълна степен. Работата е в това, че досега не съм срещал жена, способна на такава безцеремонна
категоричност като Мелоу. За да пишеш по този начин, са нужни топки — и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Показателно е, че зад идеята за „Сексът и градът“ стои мъж. Не, залагам пари, че Мелоу е мъж, криещ се зад женско име, за да привлече повече читателки.