Той отваря втората бутилка и отново ми напълва чашата. Чувствам се… много… оот… пусната. Толкова отпусната, че задникът ми заплашва да се свлече от дивана. Надявам се, че в момента, когато престане да ми повтаря колко очарователно възхитителна съм и се захване за работа, няма вече да съм заспала. Мери сигурно си мисли същото, защото решава да пришпори нещата.
— Адам, колкото да ни е приятно да слушаме проницателните ти оценки за творчеството на Марша, съм сигурна, че не това е причината да сме тук.
— Права си Мери, права си — отвръща Джейкъбсън, видимо облекчен, че може поне за момент да престане да се подмазва. — Както със сигурност знаете, ние сме доволни, че успяхме да се сдобием с първия роман на Марша. Имаме интерес обаче да развием дълготрайно сътрудничество. За един издател няма по-голям благослов от това да вижда как авторите му узряват и порастват. С тази мисъл бих желал да предложа на Марша аванс… — Той млъква и ме поглежда. — За вашите следващи три романа.
Три! Три ли каза? Аз не знам дали и един ще мога да напиша. Трябва да се съсредоточа. Поизправям се. Тъпа идея, защото роклята не иска да се премести заедно с мен. Усещам как още едно ребро изпуква и от устата ми се изтръгва едно неволно „Оох!“.
Мери се опитва да го потуши, като стъпва на вече агонизиращия палец на крака ми. Едновременно с това пита:
— Имаш ли предвид някаква сума, Адам?
— Имам. Ние в „Смит Джейкъбсън“ имаме огромна вяра в теб, Марша, и вярваме, че офертата, която сме подготвили, отразява тази вяра.
Той взема хотелския бележник от масичката за кафе, сваля капачката на химикалката си и написва нещо. След това откъсва листа, сгъва го на две и го плъзва по масата към Мери. Аз се опитвам да надникна иззад рамото й, но още няколко шева се разпарят и се отказвам, преди циците ми да са изхвръкнали навън и ситуацията да стане порно. Мери сгъва обратно листчето и ми го подава. Отварям го, поглеждам сумата, изписана от паякообразната ръка на Джейкъбсън, и се разхилвам. Мери ме настъпва за пореден път и аз си припомням инструкцийте й — „Ще изглеждаш потресена от възмущение“. Като се я има предвид съчетанието от шок и пиянско замайване, изобщо не знам какво съм изобразила, но сигурно е по-малко разочарование и повече „Е, това е, този идиот току-що ми предложи 425 000 лири стерлинги!“.
Точно така, четиристотин двайсет и пет хиляди лири стерлинги.
За да напиша три книги.
За секс.
Докато се опитвам да го възприема, Мери проговаря съвсем хладнокръвно.
— Благодарим ти, Адам. Явно сте вложили много мисъл в това предложение. Но аз не мисля, че можем да го приемем.
Сега е мой ред да скоча на палеца й. Какви ги върши, по дяволите? Човекът току-що ми предложи цяло богатство, а тя го отказва. Без даже да ме попита.
Джейкъбсън се обляга и я поглежда над рамките на очилата си. Лицето му е съвършено безизразно, макар че това може и да се дължи на факта, че вече го виждам двоен.
— Предлагам ти да се прибереш, да поговориш с хората си и да обмислите още малко офертата — нежно слага край на разговора Мери.
— Мери, какви ги вършиш? — избухвам в мига, след като Джейкъбсън си тръгва. Алкохолът е премахнал всичките ми задръжки. Всъщност направо ги е разпършил на парченца — навсякъде се въргалят отломки от задръжки. Половината от мозъка ми, която при нормални обстоятелства би побягнала от ужас при мисълта за толкова много пари, сега най-подло е изпаднала в кома и е будна и бясна само онази лакомата и ненаситната.
— Успокой се, скъпа — гука ми Мери. — Повярвай ми, ако и за секунда си бях помислила, че четиристотин двайсет и пет хиляди е най-високата му възможна оферта, щях направо да му прегриза ръката при рамото. Запомни ми думите, той ще се върне. И освен това ти нали беше приключила с писането? Мислех, че не му щеш парите.
— А… ъм… не ги ща. Но просто да речем, че ги поискам… Хипотетично… Може наистина да си прецакала нещата… На теория — измънквам.
— Скъпа, сключила съм повече договори за книги, отколкото твоята Дона е имала мръсни сексуални срещи с безименни непознати. Не съм прецакала нищо — твърдо отвръща тя. — Просто остави агентстването на мен, а ти се заеми с писане…
О, пак забравих. Ти се беше отказала, нали?