— Тук телефоните се изключват, госпожо.
Твърде късно, защото чувам гласа на майка си:
— Лили… Лили, чуваш ли ме? — На такова тежкарско място може да не гледат с добро око на мобилните телефони, но определено ще се намръщят на обаждане от мама.
— Здрасти, мамо — прошепвам, като че ли това ще направи по-малко забележим факта, че съм лепнала на ухото си нелегален розов телефон.
— Лили, защо не ми се обади?
— Извинявай, бях страшно заета. Какво има?
Моля се да не стане въпрос за татко. С това, което научих, не знам вече дали ще мога да лъжа убедително — „Ами, мамо с Лиза му пуснахме по петите един частен детектив, ама не се притеснявай, сигурна съм, че няма нищо“.
— Всъщност не ми трябваш точно ти — малко неохотно отвръща тя. — А Антъни…
Ант? Боже мой, изповедта.
— …Опитвам се да се свържа с него. Да знаеш къде е?
— Върна се в Ню Йорк.
— О. — Определено е разочарована.
— Мамо, какво става? Какво си му казала?
— Защо? А той какво ти е казал? — В гласа й се прокрадва паника.
— Нищо не ми е казал, но ти защо си изливаш душата пред него?
— Антъни е дълбоко духовен младеж — враждебно отвръща тя. — Той има призвание и думите му ми носят извънредно успокоение.
Моля ви се! Ант? Духовен! Ако Исус му се яви насън, ще го попита за телефона му и дали е отгоре или отдолу.
— Мамо, Ант е… Той е… — Какво да кажа на това място? — Той е римокатолик.
— Лили, не бъди толкова тесногръда. Не съм ли те научила на толерантност?…
Е, това вече не мога да го повярвам. Мама? Толерантна? В сравнение с нея Жан-Мари льо Пен си е истински либерален чичко
— …И освен това ние можем да се поучим много от католиците. Като например възгледите им относно извънбрачния секс. Много мъдро. Подбрала съм няколко памфлета от „Света Мери“…
Мери ли! Тази жена днес е навсякъде — скапана, скапана, скапана света агентка…
— …и си мислех дали да не… приема тяхната вяра.
— Смяташ да станеш католичка? — заеквам аз.
Представете си как всички аятоласи в Иран изведнъж станат евреи. Представете си как някой собственик на птицеферма пуска на свобода всичките си пуйки и става вегетарианец. И двете се събития са по-вероятни от това майка ми да обърне гръб на англиканската църква. Какво й е направил този Ант, по дяволите?
— Само си мислех, скъпа. Още не съм решила. Както и да е, къде е Антъни? Наистина ми се ще да обсъдя с него някои неща. В Семинарията има ли телефон?
Ами има, само че ако му позвъниш там, ще ти е малко трудно да го чуеш от якото техно и шумните разговори на мъже в кожени облекла, обсъждащи всичко друго, но не и връзката си с Господа.
— Да, мамо, има телефон. Само че в момента не мога да ти кажа. Ще ти звънна. — „Никога“ — пропускам да добавя.
Докато затварям и изключвам телефона, главата ми кръжи, и то не защото съм изпила един и половина „Блъди Мери“. Мисля си за четиристотинте хиляди и другата Мери, която е убедена, че имам в себе си още „поне“ три мръсни книги и колко по-трудно ще ми бъде да кажа на майка си, ако тя прегърне Рим, „Не, на абортите“, „Не, на кондомите“ и всъщност „Не на секса при каквито и да било обстоятелства“.
Много ти благодаря, Антъни.
Заравям глава в ръцете си и изпитвам желание да се разплача, но гримът ми сигурно и без това вече е размазан, а Джейк ще се появи всеки…
Подскачам, когато някой докосва рамото ми. Докато се приземявам, левият ми ток се подхлъзва и силна болка пронизва глезена ми. Навеждам се, сграбчвам го и междувременно усещам как се пукат още десетина шева.
— Добре ли си?
Вдигам поглед от скута си и виждам как Джейк ме оглежда загрижено. Искам да кажа, наистина загрижено — дори не се възползва от възможността да ми надникне в деколтето.
— Добре съм — отвръщам и се изправям. — Обувките ми са нови.
— Много са секси. И роклята ти… Олеле. Това да не ти е униформата в „Работещо момиче“?
Едва ли. Днес следобед Диди беше първата, която ми три сол на главата. Най-вече, защото закъснях след обедната почивка, но иначе защото се беще притеснила, че съм взела и името на списанието прекалено на сериозно и съм се облякла подобаващо. Докато стоя пред бюрото й и понасях гнева й, Люис ми хвърляше заинтригувани погледи през прозореца на офиа си. Досега не го бях виждала чак така да присвива очи и беше страшно.