— Ами да… Телефоните са страхотни, а душовете…
— Добре.
Вижте сега, инструкция номер три на Лиза гласеше „Не се прибирай у дома с него“, а аз не се прибирам с него у дома.
Нали?
„Нямаш представа, колко ми липсваше, Джейк. Преди две години беше такова копеле, но това не ми попречи да остана луда по теб.“
Не го казвам, естествено. Не бих могла, дори да смеех, защото устните му са притиснали моите. И ако езикът му не търсеше последните остатъци от десерта дълбоко в гърлото ми, той може би щеше да каже: „Божичко, бях такова незаслужаващо прошка копеле, но, моля те, дай ми шанс да ти се реванширам.“
Е, а може би нямаше да го каже.
Но не ми пука, защото това е най-хубавата целувка откакто го правихме за последен път, което беше толкова отдавна. Но аз вече съм забравила, така че това е най-хубавата целувка в живота ми. Вратата на асансьора се отваря и ние се изсипваме в коридора — в моя случай почти буквално — и се отправяме към стаята. Вътре той ме сграбчва през кръста, но аз се отдалечавам — трябва малко да се направя на недостъпна. Добре де, кимването като кимащо куче играчка, когато някой мъж ти предложи да се качиш горе, за да видиш триумфа на „минималния постмодернизъм“, си е живо две минус на изпита по недостъпност, но все пак не е зле да положа малко усилия.
— Страшен телефон — казвам, като поглеждам сребристата космическа топка на шкафчето до леглото, което може да е или телефон, или нещо, оставено от предишния обитател на стаята, който си е заминал обратно на Марс.
— Остави го телефона. Ела тук — заповядва ми Джейк.
Аз не му обръщам внимание и отивам до прозореца, където се правя на очарована от гледката на такситата, пътуващи в двете посоки четири етажа по-надолу. Усещам как погледът му пробива дупка в гърба ми — или по-скоро в задника ми.
— Променила си се — казва той, — по един възхитителен начин.
Прав е. Преди две години изобщо не смеех да се отдръпна от него — даже и когато се приближаваше към мен с белезници.
— Не съм момичето, което бях — отвръщам и без малко да добавя: „Вече съм жена“, но се спирам в последния момент — може и да съм пияна, но трябва да съм пълна идиотка, за да изтърся такова клише. Вместо това казвам:
— Вече е нужно повече, за да се впечатля… Много повече.
Охо, това прозвуча добре. Наистина трябва по-честичко да се правя на загадъчна — направо съм като Ким Бейсинджър. Обръщам се и отивам към него… И нарочно се отърквам в него. Продължавам към банята. Затварям вратата и се облягам на нея. Лошо ми е. В един момент ми се стори, че ще повърна върху Джейк. Това сигурно щеше да убие тръпката — направо забрави да си меланхолична и мистериозна, когато вечерята ти се устремява към гаджето.
Дълбоко вдишване… Вдииишване… Издииишване… Вдииишване… Издииишване… Взе да ми поминава. Слава Богу. Прекалих и с пиенето, и с яденето. Талията ми иска да избухне от корсетения затвор и не знам още колко шева на тази рокля ще се спукат, преди да се разпадне докрай. Няма значение, след малко, така или иначе, ще я сваля. Но как, по дяволите, ще се навра в нея след това? Ще му мисля по-късно.
Отивам до мивката и си наливам чаша вода. Поглъщам я на екс и си наливам втора. Вече определено ми е по-добре. Гаденето премина. Поглеждам се в огледалото и макар да минава единайсет, и макар за един ден да съм изпила повече, отколкото обикновено ми се случва за цял месец, изглеждам много добре… А пък може би си мисля така поради количеството алкохол, което съм изпила. Не знам. И освен това отвън Джейк вече сигурно откача от нетърпение.
Бъркам в чантата си и изваждам червилото и спиралата за мигли. Ето това не съм го правила никога преди — да си оправям грима непосредствено преди да отида в леглото, — но искам да си поиграя с Джейк още минута-две. Чувам го да крачи из стаята. А сега говори с някого. Надявам се да е с румсервиза, защото едно кафе няма да ми се отрази зле. Едно пишкане също няма да ми се отрази зле, но в тази рокля това ще бъде една петнайсетминутна операция, а аз не искам да го карам да чака толкова дълго. Стисвам бедра и се заемам с червилото.
Разнасям червилото по устните си, отправям си въздушна целувка и казвам: „Леле, каква си ми страхотна авторка на номер едно бестселъри.“
Марша Мелоу е готова за публиката си. Джейк е в леглото и аз отивам право към него. Чувствам се достатъчно уверена, за да поразкърша малко походка по манекенски, но чувам пукането на поредните няколко шева и зарязвам идеята. Сядам до него и събувам обувките — Лиза каза, че докато правела секс, те били единственото, по което оставала, но съжалявам, Джейк, нямам намерение да ги търпя на краката си и секунда повече.