— На кого звъня? На румсервиза ли? — питам.
— Ъ-хъ.
— Хубаво.
Той се навежда, целува ме и този път аз го оставям. Също толкова секси е като в асансьора… Но накрая се налага да си поемем въздух. Докато той се обляга и ме ухапва нежно по врата, казвам:
— Джейк, няма да повярваш какво направих.
— В банята ли?
— Не, преди около две години.
— Когато… ъ… приключихме ли?
— Повече или по-малко.
— Разкажи.
— Беше невероятно. Написах… Оооо, Джейк, това е фантастично.
Не, не ми е намерил G-точката. Намери ципа на роклята ми и го дръпна додолу. Отново мога да дишам. Оох. Дяволски сладостно облекчение. Ако сексът беше поне наполовина толкова приятен…
— Продължавай — казва той, отлепяйки корсета от гърдите ми. — Какво каза, че си написала?
— По-късно — отвръщам и го бутам обратно на леглото. Придърпвам роклята нагоре от бедрата си, получавам най-после свобода на движенията и се възкачвам отгоре му.
— Мамка му, липсваше ми — казва той, придърпва ме към себе си и заравя лице в бюста ми — към който вероятно бе адресирана забележката… Но точно сега изобщо не ми пука.
На вратата се чука. Румсервиз. По дяволите. Чия идея беше това кафе?
— Не може ли да не отваряме? — мъркам аз.
Той престава да смуче гърдата ми и отвръща:
— Аз ще отворя.
Претъркулвам се на леглото, а той става. Грабвам крайчеца на чаршафа и го придърпвам върху гърдите си, докато той отваря вратата. Стройната брюнетка, която влиза, не прилича на нито една сервитьорка, която съм виждала в живота си. Облечена е в тясна сапфиреносиня рокля, която разкрива повече дори от тази, която все още не съм свалила изцяло. Токчетата й са убийствено високи и очевидно се чувства в тях по-удобно, отколкото аз в тези на Лиза. Впечатляващ хотел, да облича персонала си като манекенки… Ама чакай малко, къде й е таблата?
— Лили, запознай се с Киа.
И откъде Джейк й знае името? Киа, за която започвам да подозирам, че не е на заплата от хотела, ми отправя ослепителна усмивка.
— Здрасти, скъпа. Джейк беше прав. Много си красива! — казва със силен източноевропейски акцент. Звучи малко като момиче на Джеймс Бонд. И изглежда като момиче на Джеймс Бонд — ако скулите й бяха още малко по-високи, щеше да е нужен кислород, за да се стигне до тях. Какво става, по дяволите? Инстинктивно придърпвам завивката до брадичката си.
Джейк сяда на леглото, слага ръка на рамото ми и казва:
— Киа дойде да ни помогне да прекараме най-прекрасната нощ в живота ни.
Моля? Ще пее ли? Или ще разказва вицове? Ще прави фокуси?
Джейк се заема с вече напрегнатото ми тяло. Докато се опитва да мушне ръка под завивката и най-общо в посока на задника ми, аз не откъсвам поглед от Киа. Тя съблича късото си сако, слага го на стола, сваля тънките презрамки на роклята си и пристъпва към леглото.
Чакай, чакай малко! Тази сцена ми е позната. „Пръстените на пръстите й“. Единайсета глава.
Дона не откъсна поглед от този на проститутката, докато тя си сваляше сутиена и се качваше на мекото хотелско легло. Приближи се на четири крака като котка и стигна целта си — члена на Пол, който Дона държеше в ръце. Дона й го подаде като…
Изведнъж ми става страшно обидно, гневно и невероятно трезво. Отблъсвам Джейк. Той пада по гръб и дръпва чаршафа, с който крия гърдите си. Киа — проститутката — ахва.
— Олеле, Джейк, не си се шегувал. Тя е голямо момиче.
Вече съм наистина бясна. Поглеждам Джейк, който най-после май започва да проумява, че е оплескал нещата.
— Какво си въобразяваш, че правиш, по дяволите? — процеждам през зъби.
— Ама аз си помислих… Ти каза…
— Какво? Какво съм казала, по дяволите, та да помислиш, че искам такова нещо?
— Помислих, че си се променила. Каза ми… Как да се изразя? Че ще се удивя колко много е нужно, за да те впечатли.
— Нямах това предвид, Джейк. — Ставам от леглото и се опитвам да си напъхам гърдите обратно в роклята на Лиза. Трудна задача, защото съм побесняла от ярост, полузаслепена съм от напиращите сълзи и отгоре на всичко имам леко озадачена публика. Киа е застинала насред стаята и не е сигурна какво да прави със собствените си голи гърди. Явно английският й е добър поне дотолкова, че да разбере, че половината й клиентела не е изпаднала в бурна радост от появата й. Джейк се навежда към мен в леглото.
— Лили, извинявай. Не съм разбрал. Извинявай, наистина. Ей сега ще кажа на Киа да си ходи и ще започнем отначало.
— Според мен цялата тази вечер беше едно почване отчало. А всъщност продължихме оттам, откъдето приключихме преди няколко години.