— Съжалявам. Моля те, прост…
— О… Я се разкарай.
Това трябва да са последните ми думи. В този момент трябва да си тръгна. И да изляза от живота на Джейк Бедфорд веднъж и завинаги. Има обаче малък проблем. Колкото и да се опитвам да сваля полата на роклята под кръста си, не успявам, а горната й част ми покрива бюста само защото ръката ми я придържа там. Откакто Джейк разкопча ципа, стомахът ми благодарно се разду до нормалния си размер и сега не желае да се напъха обратно в затвора си.
Аз не мога да остана в тази стая и секунда повече. Грабам си чантата и сакото и си плюя на петите. Отварям вратата и побягвам през коридора. Стигам до асансьора, докато най-накрая успявам да придърпам полата върху задника си, а с другата държа реверите на сакото си пред голите си гърди. Докато чакам асансьора, усещам гняв и прилошаване… и още нещо. Усещам мекия мокет под краката си… Мамка му, скапаните обувки на Лиза. Не мога да се върна за тях. Ама тя какво каза? „Гледай да не ги одраскаш някъде, че ще те убия. Безценни са.“
Божичко, каза го, като че ли са някакви вази от династията Мин.
Не мога да си тръгна без тях.
Обръщам се и закрачвам към стаята. Чукам на вратата. Силно. Не желая копелето да ме помисли за малодушна. След секунда вратата отваря Киа, която отново е напълно облечена и по сако — значи не е останала Джейк да се утешава с нея. Той е седнал на ръба на леглото и учудено вдига поглед към мен.
— Лили…
— Искам си обувките — заявявам безизразно.
Минавам покрай Киа и влизам в стаята. Без да поглеждам Джейк, се навеждам и грабвам обувките. Точно в този момент чувам ужасяващ звук. Не вой на сирена, сигнализираща ядрено нападение. Не щракащите зъби на върколак, изскочил от гардероба. Нещо по-страшно: звукът на разпран плат, когато роклята на Лиза най-после предава Богу дух.
На улицата съм и се опитвам да спра такси. Мисля, че в хотели като този това е работа на портиера, но не мога да отида при него със задник, развяващ се от сцепената рокля. С едната си ръка стискам реверите на сакото си, а другата, тази с която държа обувките на Лиза, е зад гърба ми в опит да придържа двете оскъдни парчета плат. Съвсем логично плача. Добре поне, че не послушах Лиза да си обуя прашки — благоразумни бикини покриват по-голямата част от задника ми. Поглеждам отчаяно надясно, където портиерът излиза от хотела и щраква с пръсти към преминаващо такси. То заковава спирачки и той отваря вратата. Изкушавам се да се втурна към него, но преди да успея да набера смелост, фигура в сапфиреносиньо уверено се запътва към него, тракайки с убийствено високи токчета.
Киа.
Кучка.
Докато влиза в таксито, тя ме забелязва… И ми помахва.
Кучка с кучка.
— Накъде си? — извиква през отворената врата.
— Ъъ… Круч Енд. Северен Лондон.
— И аз! Арчуей. Ще си разделим таксито. Джейк плаща — казва и размахва банкнота от двайсет лири.
13
— Лиза — започвам уклончиво. — Някога правила ли си… Ами… Правила ли си тройка?
— Моля?
Като че ли не разбира за какво говоря.
— Ами… Секс… С мъж и друга жена?
— О, това ли? Правила съм го — отвръща нехайно, без изобщо да й пука, че се намираме в бар, пълен със следработни пиячи.
— Стига бе! Кога? Как? С кого?
— Помниш ли, когато отидох на Корфу с Девън?
— Тоя кой беше от всичките?
— Дето приличаше на Уесли Снайпс. Караше електрокар.
— А, аз го харесвах. Той какво прави сега?
— Излежава тригодишна присъда, така мисля. За препродажба на крадени вещи… Както и да е, запознахме се в клуба с една германка. С нея го направихме.
— Аха, с нея, значи. Коя нея? Разкажи ми. Веднага!
Тя си оставя чашата, усмихва се и се навежда по-близо към мен.
— Беше готина и доста секси — за германка. Бяхме се напили като свини и отидохме в нейния апартамент. Там ометохме безмитния й алкохол. По едно време осъзнах, че Дев го няма. В този момент го чувам откъм спалнята. Нали знаеш, че говореше като Бари Уайт. — Лиза имитира продрания му меланхоличен глас. — „Хайде, дами, нека го направим — тримцата.“ Двете с Гизла — мисля, че така се казваше — се спогледахме и сякаш си казахме „Добре“. И така стана.
— Просто сте си казали „Добре“? И толкова?
— Толкова. Най-смешното беше, че да гледа две жени явно беше мечтата на Дев, но беше толкова пиян, че заспа и го пропусна. Горкият — сигурно се е подготвял за този момент още от първото втвърдяване на пишката си. И освен това на мен не ми хареса кой знае колко — това не е за мен.
Тя млъква и отпива вино. Край на разказа. Пълни смотла е що се отнася до интригуващите подробности. Винаги трябва да й ги тегля от устата с ченгел.