— Не говори глупости — изсумтява тя, но си потърква ръката под ръкава. Обзалагам се, че отдолу има болезнена синина.
— Трябва да говориш за тези неща. Да отричаш насилието е най-лошото, което можеш да направиш. Чух го по телевизията.
— Лили, млъкни, ако обичаш. Дан не ме бие. Скарахме се за роклята, защото купонът е тежкарски и той я смята за неподходяща… Разбра ли?
Изобщо не съм убедена и ми личи.
— О, ако щеш вярвай — с досада отвръща тя. — Дай да говорим за нещо друго. Как смяташ да укриеш четиристотин и деветдесет бона от мама? Сигурно ще заподозре нещо, като се появиш на неделния обед във ферари.
— Хммм… мама. Точно сега не ми се мисли за това.
Разказвам на Лиза за странното й обаждане вчера вечер.
— Мама католичка? — възкликва Лиза. — Това е почти толкова абсурдно, колкото татко и госпожица Високи Токчета. По този повод, днес ми се обади частното ченге… Не, още няма нищо. Мазното копеле просто си търсеше повод да ме покани на питие. Но ми даде предварителен доклад.
— За госпожица Високи Токчета ли?
— От нея нито следа. Но татко бил проследен до сандвич бар. Купил си питка със сирене и туршия.
— Леле, Боже! Сирене и туршия?
— Чакай малко, има и още.
— Какво? Да не си е взел и диетична кола?
— Лили, гледай си работата. Под мишница е носил вестник „Гардиън“. Не е за вярване, нали?
Лиза отпива от виното си, докато аз осъзнавам ставащото. Ако питате майка ни, баща ни може да извърши само един по-голям грях от спането с друга жена: да гласува за лейбъристите. Естествено, притежанието на „Гардиън“ няма да издържи в съда като уличаващо го в див социализъм, но за нашата майка ще е предостатъчно. „Но, скъпа, за пръв път го купувам. Исках да прочета класацията за крикета. Кълна ти се, че не съм потлеждал политическите коментари. Той не означава нищо за мен. Знаеш, че обичам единствено и само «Мейл».“ Бедничкият, може да твърди, че е невинен, докато посинее (като тори), но мама пак ще му извади дрехите от гардероба и ще ги пръсне по моравата в разстояние точно на шейсет секунди.
Поклащам глава. Татко се пързаля по извънредно тънък лед. Но пък кой ли от нас не го прави? От ума ми не излизат Лиза и нейният японски триадист психопат. И тя смята да изчезне с него на другия край на света, за да може той да я продаде в робство?
— Реши ли какво ще правиш с Хонконг? — питам неспокойно.
— Ама че кошмар. Той ми оказва страшен натиск да тръгна с него.
— Знаех си. Значи все пак те бие.
— Не такъв натиск. Просто иска да реша…
Тя замлъква, защото моето внимание е привлечено от едно лице на улицата. Поглеждам през рамото й към прозореца в предната част на бара.
— Какво има?
— Не се обръщай. Някакъв тип си е лепнал физиономията на стъклото и ни зяпа.
— Как изглежда?
— На трийсет и няколко. Костюм и вратовръзка. Очила. Къдрава коса. Леко шишкав. И леко тьповат… Боже, защо ме зяпа така?
— Сам ли е?
— Май да… Мамка му, влиза… Зяпа към нас… Идва насам.
Наблюдавам го как се насочва към мен, сякаш съвсем точно знае коя съм.
— Мамка му, сигурно е репортер. Сега какво ще правя?
Тя не получава възможност да ми отговори, защото онзи е стигнал до нашата маса и е застанал над главите ни. Аз вдигам очи към него, а той се навежда и…
Целува Лиза — с отворена уста и без да бърза, което не е особено уместно, доколкото я вижда за пръв път. Побеснявам и рипвам в нейна защита.
— Ей, какво, по дяволите…
Лиза вдига ръка и ме спира.
— Лили, това е Дан.
— Лиза, някой ден ще те убия — изсъсквам, когато той отива да си вземе пиене.
— Аз откъде да знам, че е той? Нали каза да не се обръщам. И освен това съм ти сърдита. Първо го обвини, че ме бие, а след това го нарече тъповат.
— Ти защо не ми каза, че ще дойде? — отвръщам, без да обръщам внимание на обвинението й, което уцелва неудобството ми право в десятката.
— Мислех да те изненадам. Той няма да стои много. Утре сутринта лети до Чикаго. Е, какво мислиш? Освен че е тъповат.
Поглеждам Дан, който размахва двайсетачка с плахата надежда, че ще го обслужат. Прилича ми на човек, който става невидим в момента, когато се опита да привлече вниманието на бармана. Предполагам, че сто шейсет и петте сантиметра ръст не облекчават нещата.