Выбрать главу

— Дан много не се вписва в картината, нали? — казва Лиза.

— Ама ти тогава беше на четиринайсет. Сега си пораснала. Ясно е, че си луда по него. Това не трябва да ти го казвам, защото ще ми липсваш ужасно, но престани да се държиш като глупачка и отивай в Хонконг. — Изобщо не мисля така, но трябва да изкопча истината. — Ако не ти хареса, винаги можеш да се върнеш. И го запознай с мама. Свърши и тази работа. Не знам от какво се страхуваш. Тя ще го хареса.

— Точно това е проблемът — измърморва тя.

— Моля? — възкликвам невярващо. — Това ли ти е проблемът? Че най-накрая си си паднала по някого, когото мама всъщност ще одобри?

Лиза смутено свива рамене. Говорим за най-невъзмутимата личност, която познавам. Досега не съм я виждала такава. След което тя се взема в ръце и процежда:

— Добре, ще ти кажа и след това не искам да го обсъждаме повече.

Почна се. Най-накрая грозната, черна истина. Подготвям се за най-лошото.

— Да, Дан е чудесен човек — продължава тя. — И, да, мама много ще го хареса. Не само защото е почтен. Ще се влюби в него, защото… — гласът й изневерява.

— Защото?

— Онова, от което трябваше да се откаже.

— Какво е то? Председателския пост на ку-клукс-клан ли?

— По една случайност не си далеч от истината. На следващите избори трябваше да се кандидатира за Парламента. Бяха го избрали за кандидат от Чингфорд…

— С политика ли се занимава? Добре де, не е много рокендрол, ама не е и краят на света.

— …от шибаната Консервативна партия.

Лиза няма какво да се притеснява, че ще го обсъждаме, даже и да имах такова желание — защото аз не мога да си поема дъх от смях.

14

Как се променят нещата само за две седмици.

Преди четиринайсет дни — веднага щом превъзмогнах истерията си от откровенията на Лиза — действителността ме връхлетя с пълна сила. Приливът на вдъхновение, сполетял ме при общуването с Киа, и това, че бях започнала нова книга, ми помогнаха да не падам духом. Но това не можеше да продължава и когато си тръгнах от бара, в главата ми отново гъмжеше от тревоги. Разбирате, неща като как да поднеса на мама новината за безчестната си тайна кариера, какво да правя с горещата афера на баща си, как да превъзмогна факта, че и Джейк, и Люис принадлежаха към Клуба на Лъжците, Мизерниците и Извратеняците и какъв съвет да дам на сестра си, по дяволите, относно емиграцията й на другия край на света с някакво чудовище тори.

Колко тривиално изглежда всичко сега.

Мери беше права. Нищо никога не е толкова страшно, колкото си го представяш.

Да започна отначало:

Мама много се зарадва за Марша Мелоу. Да, казах й. Право в очите. Ей така.

— Мамо — обявих, — пиша хард порнографски романи. Какво ще кажеш?

— Нали няма содомия и секс с животни? — неспокойно попита тя.

— Как ли пък не. Това е отвратително.

— Добре — въздъхна тя. — Трябва да си имаш някаква граница. Добре ли плащат?

— Купища пари.

— Слава Богу. Тревожех се за теб с тая твоя безперспективна работа. Страшно се радвам, че си си намерила кариера, съчетаваща финансова сигурност и интелектуални предизвикателства — каза, междувременно забърсвайки кухненския плот с „Циф“.

Колкото до татко, нямаше как да сме сгрешили повече. Госпожица Високи Токчета се оказа по-голямата сестра, която досега не съм знаела, че имам. Мама и татко мислели, че навремето са я изгубили завинаги, заради трагично недоразумение в болницата — доколкото разбирам, изчезнала от родилното отделение, след като някой я сложил в коша с мръсното пране. Така и не могли да се пречупят да ни кажат на нас, двете с Лиза. Тогава един ден татко я срещнал на някаква международна конференция по въпросите на закачалките за дрехи в Уембли и, ами, моментално разбрал коя е. Не само имала бюста на Бикърстафови, но и била в същия бизнес като него — още като момиченце закачалките за дрехи я привличали неудържимо, като че ли й били в гените — което, предполагам, било живата истина. В крайна сметка той я доведе у дома, за да се присъедини отново към истинското си семейство и… Божичко… Беше толкова прочувствено. Също като на филм, само че на живо. Наистина трябваше да ни видите.

Милдред — така се казва, за съжаление, но е толкова готина, че няма значение — вече е една от нас. Утре всички заминаваме на първата си семейна ваканция от цяла вечност насам — и изобщо първата ни като цяло семейство, след като вече сме с Милдред. Отиваме на екскурзия с кораб до Карибите. Платена от якия аванс на Джейкъбсън, който нарасна до седемстотин хиляди лири.